— Браво. Значи върви добре.
Дърдорко, колкото и да беше странно, се изчерви — въпреки че бе трудно да различа цвета зад машинното масло, единствено на отблясъците на светлинната гривна. Познавах го обаче добре и виждах.
— Какво? — попитах.
— Нали се сещаш за дизайна на кокпита на Ем-бот? — попита той.
— Коя част?
— Пилотската седалка и контролът са на отделно захранване — обясни той. — Сложно е, но ми напомня за жироскоп. Мисля, че седалката е направена така, че да се върти в посоката на джи форса. Нали знаеш колко е трудно човек да поеме джи форса, който изтласква кръвта в главата или краката?
— Ами да. Повярвай ми, много добре знам.
— Ами ако седалката ти се върти по време на широки завои? Така форсът винаги ще бъде в посоката, която е най-приемлива за тялото — право назад. Това ще помогне при маневрите на висока скорост.
— Я — възкликнах любопитно аз, но по-заинтригувана от начина, по който Дърдорко грейваше, докато говореше.
— Нарисувах някои предложения в тетрадката си и… ами Займинг изглежда ги е видяла и реши, че са мой дизайн. Тя може… може да е решила, че съм гений.
— Но ти си гений.
— Не бих казал — изчерви се отново той. — Просто копирах онова, което видях. Онзи, който е построил Ем-бот, е бил геният.
— Ти обаче се досети сам! — изтъкнах. — За подобно нещо трябва да си гений.
— Не трябва — отвърна той, след това зави един болт с гаечния ключ. — Само че… ами, лъжа или не, това е начин да предадем тази технология на ЗСД. Може да намеря начина как това атмосферно гребло работи и да им покажа. Ако съм внимателен и не правя открития, които са прекалено очебийни, ще можем да помогнем в битката срещу креляните, без да разкрием Ем-бот.
— А ти ще станеш герой! — възкликнах.
— Фалшив герой — поправи ме той. — Но пък… много беше приятно…
Ухилих се, след това се заех отново с кабелите. Можехме да разкрием всичко това пред ЗСД, за да не умират повече пилоти. Като се замислих за това, настроението ми веднага помръкна. Каквото и да направех за бъдещите пилоти, чувството за безсилие щеше да си остане, също и болката за колегите, които вече бяха изгубили живота си.
Насочих отново мислите си към тайната за случилото се с татко, опитах се да обмисля всяка причина, поради която ЗСД биха искали да прикрият случката. Това задържа вниманието ми за около половин час, докато не чух звънване откъм кокпита.
— Диагностиката приключена — заяви Ем-бот с услужливия си — и съвсем не страшен глас. Той проехтя във вътрешността на кораба. — Какво пропуснах?
— Обсъждахме как Дърдорко ще стане герой — обясних. — И причините, поради които ЗСД биха крили нещо. Те твърдят, че татко е избягал от битка, но аз съм абсолютно сигурна, че не го е направил.
— Продължавам да си мисля, че ти прибързваш със заключенията — заяви Дърдорко. — Защо да се занимаваш с такова едромащабно прикриване единствено за да очерниш един пилот?
— Ами ако татко е бил свален по случайност от приятелски огън? — подхвърлих. — В хаоса на битката някой е стрелял по него по грешка и не е искал това да остави петно в досието му. Затова са казали, че татко е избягал, и са принудили Коб да излъже за случилото се.
Дърдорко изръмжа и отхлаби поредния болт.
— Това вече е по-достоверно. Повече от другите ти измишльотини. Но и тук има проблем. Няма ли другите пилоти да забележат? Коб каза, че в ескадрата са били четирима, когато се е случило.
— Ние не знаем колко дълбоко е покрито всичко — заявих. — И въпреки че имената в докладите са променени, аз съм напълно сигурна, че Железен юмрук е била командир. Това обяснява защо държеше толкова много да ме държи далече от ЗСД. Може би се е страхувала, че ще разкрия истината — че некомпетентното ѝ водачество е довело до случайната смърт на един от пилотите ѝ.
— Прекаляваш. Дори не знаеш със сигурност дали официалният доклад е лъжа.
— Той кимна.
— Той уж е направил някакво движение като кимване или просто случайно е трепнал.
— Намери тогава по-добра теория защо ще лъжат всички — настоях аз.
— Аз мога да ти дам — обади се ведро Ем-бот. — Великият спор за хаоса причинен от човека.
— Какво? — недоумяваше Дърдорко.
— Великият спор за хаоса причинен от човека — ВСХПЧ. Това е изключително популярен и много добре документиран феномен; в депата със спомени имам много материали по въпроса.
— И какво точно представлява? — попитах, докато скачвах един кабел. Той често подхвърляше странни неща като това и аз се бях научила просто да го изслушвам. Поне отчасти, защото… ами, начинът, по който той говореше, беше интересен. Той възприемаше света по много странен начин.