Надявах се един от тези разговори да извлече полезна информация от банката му за спомени, въпреки че начинът, по който шашкаха Дърдорко, бе истински бонус.
— ВСХПЧ е свързан със свободната воля — започна да обяснява Ем-бот. — Хората са единствените същества, които притежават свободна воля. Знаем това, защото ти подчерта, че я имаш — а аз, като бездушна машина, трябва да приема думите ти за верни. Между другото, как се чувстваш, когато сама вземаш решения?
— Не знам — отвърнах.
— Същото ли е, както когато ядеш сладолед?
— Не… не точно.
— Аз, разбира се, не знам — отвърна Ем-бот. — Не съм създаден с умението да разбирам вкусовете. Или да вземам сам решения.
— Та ти вземаш решения непрекъснато — обади се Дърдорко и посочи кокпита с гаечния ключ.
— Аз не вземам решения, просто изпълнявам комплекс от рутинни заповеди, заложени в програмата ми, които произлизат от количествени стимули. Аз съм съвършено и напълно рационален.
— Рационален — повторих, — след като непрекъснато се интересуваш от гъби.
— А-ха — потвърди той. — Кажи, възможно ли е някой да е създал сладолед с вкус на гъби?
— Гадост — намръщих се аз. Само веднъж бях опитвала сладолед, когато бях дете и татко имаше заслуги, за да ми вземе. — Защо ни е да ядем подобно нещо?
— Не знам — отвърна Ем-бот. — Великият спор за хаоса причинен от човека. Нали не си забравила.
— Който все още не си обяснил — напомни му Дърдорко.
— А! Мислех, че е очевидно — изненада се Ем-бот. — Човеците имат свободна воля. Свободната воля е способността да вземат нерационални решения — да реагират срещу стимули. Така става невъзможно рационален изкуствен интелект да предвиди напълно човешките действия, защото макар аз да проявявам съвършено разбиране към вашите вложени данни, вие пак можете да направите нещо, което е напълно непредсказуемо.
Обърнах се към Дърдорко, намръщих се, опитах се да осмисля чутото.
— Това означава, че сте странни — добави Ем-бот.
— Ами… — заекнах аз.
— Не се тревожи. Независимо от всичко аз те харесвам.
— Нали каза, че това било популярна теория? — попита Дърдорко.
— За мен — уточни Ем-бот.
— И каза, че има много писано за нея — продължи приятелят ми.
— От мен — добави Ем-бот. — По-рано днес. Написах седем хиляди страници. Процесорите ми работят много бързо, нали разбирате. При условие, че по-голямата част от написаното е само „човеците са странни“, повторено 3756932 пъти.
— Нали трябваше да правиш диагностика? — заяде се Дърдорко.
— Дърдорко, това ми отне около трийсет секунди — заяви Ем-бот. — Трябваше ми нещо по-ангажиращо, което да запълни времето ми.
Момчето въздъхна и пусна нов винт в чашката до него.
— Нали си наясно, че това чудо е ненормално?
— Стига да го накараш да лети, нямам нищо против. Ти… нали можеш да го накараш да лети?
— Не съм ненормален — отбеляза Ем-бот.
— Ами — започна да обяснява Дърдорко, без да обръща внимание на машината — след като сменим кабелите, трябва да прегледаме всмукателните отвърстия, спомагателните системи и останалите сглобки. Ще прегледам атмосферното гребло, а ти разглоби Грав капс и ги прегледай.
— Ако всичко това е наред, значи вътрешностите са в добра форма. След това ще мислим какво да правим с крилото. Наближава част от стажа ми, където ще уча дизайн и производство и може и да успея да поръчам нови части за това крило. Въпреки че може и да ти възложа да изчукаш някои извити места. Така всичко ще бъде наред освен голямото.
— Бустерите — напомних аз. Ем-бот имаше място за три, един голям и два малки.
— Мисля, че ще лети добре с един централен бустер. Няма начин да поръчам да ми направят нещо толкова голямо. Така че, ако искаме това нещо да полети, ще трябва да ми намериш части. Стандартен модел на ЗСД би трябвало да свърши работа — каквото и да е от A-17 до A-32 ще пасне на мястото с малко работа от моя страна.
Въздъхнах и се отпуснах върху камъните. Най-сетне се измъкнах изпод изтребителя, за да пийна.
Нов бустер. Подобно нещо нямаше да намеря в депото за рециклиране, нямаше как да го открадна от случаен хавъравтомобил. Това беше военна технология. Трябваше да открадна от изтребител. А подобна кражба нямаше да мине за нещо дребно и незначително… щеше да е равносилно на измяна.
Не, помислих си аз. Оправянето на Ем-бот беше страхотна мечта, но не можех да стигна чак дотам.
Въздъхнах, отпих дълга глътка от манерката, след това проверих часовника си. 0605. Дърдорко се измъкна и посегна към своята манерка.