— Добре. Благодаря ти.
Той замълча и аз се отпуснах, насладих се на дългото почистване и през всичкото време си представих как заедно с Ем-бот влизам в битка, оръдията му стрелят, спасявам моята ескадра от страшна орис, също като Жана д’Арк на верния си жребец.
Това бяха хубави мечти. Нищо че жребецът ми не спираше да пита за гъби.
23.
— Добре — прозвуча гласът на Коб в ухото ми, докато цялата група се носехме по холографското бойно поле. — Почти убеден съм, че няма да се забиете с носа в първия отломък, който падне покрай вас. Може и да сте готови да научите някои напреднали техники с оръжия.
Дори две седмици след като го изгубихме, аз очаквах Бим да се обади възторжено и да попита за деструкторите. Когато не чух гласа му, заговорих в негова памет.
— Ами деструкторите?
— Не — отсече Коб. — Днес ще тренираме с ОМП.
А, ясно. Толкова време бяхме прекарали в тренировки със светлинните копия, че почти бях забравила, че има и трето оръжие, което може да свали щитовете на врага.
Докато чаках Коб да определи днешните партньори, включих радиото на частен канал и се обадих на Драйфа.
— Почти реших, че ще ни позволи да стреляме, какво ще кажеш, Драйфа?
Тя само изръмжа.
— Накара ме да се замисля за Бим — продължих. — Поне да му бяхме помогнали да си избере позивна.
— Днес съм със Странница — рече Драйфа, когато Коб ни подаде сигнали за двойките на сензорите на екраните. — Драйфа край. — Тя прекъсна канала.
Усетих как лицето ми изстива и стиснах зъби, безмълвно наругах Досадник, задето беше издал произхода ми. Може и да бях свикнала с подобно отношение, но харесвах Драйфа. Това енергично момиче, което обичаше забавленията, ми беше почти приятелка.
Преместих кораба си до Нед, партньора ми за деня. Пред нас група крелянски кораби се появиха в небето и започнаха да летят и описват лениво фигури. Падаха отломки, повечето едри късове, огнени парчета, които се сипеха от небето бързо, оставяха димни следи.
— Така — заговори Коб. — Основно използване на щита. Пумпал, разкажи ни.
Понякога го правеше, проверяваше знанията ни.
— Щитовете на кораба могат да погълнат приблизително 80 кас енергия преди да се претоварят и счупят — заговорих аз. — Това е около два до три изстрела от деструктор, удар на малък отломък или челен сблъсък. Ако щитът ти падне, трябва да го превключиш — и той използва мощност от бустера ти. Това означава да изгубиш инерция и маневреност за половин минута.
— Добре. Амфисбена, тя какво пропусна?
Останах много впечатлена, че той може да произнесе позивната на Артуро, която означаваше двуглав дракон.
— Не много — отвърна момчето. — Винаги предупреждавай партньора си, ако щитът ти падне, за да може да те покрие с деструкторите си, докато го включиш отново. Не че знаем много за използването на деструкторите…
— Натискаш спусъка, умнико — сопна му се Коб. — Не ти трябва много мозък, за да използваш деструктор. ОМП е друга работа. Обърнат Магеланов Пулс. Той сваля всеки щит — включително и вашия — на петдесет метра отстояние.
— Петдесет метра — повтори тихо Еф Ем. — Това е съвсем близо.
— Безобразно близък обхват — подчерта Коб. — Буквално ще помиришете крелянската смрад преди да ги поразите с ОМП.
— Господине — обади се Джорген. — Тревожа се за способността на ескадрата да се приближи чак толкова.
— Де да бяхме посветили един месец над маневри и използване на светлинно копие, докато другите кадети си играеха на детски игри — сопна се Коб. — Вижте, крелянските щитове са силни. Ако участвате в боя по моя начин, можете напълно да изключите преимуществата им. Ако не желаете да се биете по моя начин, тогава вървете да си губите времето като станете фермери на водорасли.
След тези думи ни хвърли в симулацията. Аз не се оплаквах. След толкова много седмици упражнения на какви ли не завои и обръщания, нямах търпение да участвам в нещо, което макар и бегло наподобяваше истинска битка.
На всеки определиха по един крелянски кораб, който летеше без много маневри. Работата ни беше да приближим като двойка, точно на петдесет метра един от друг. Щяхме да пресечем пътя на крелянския кораб и един от нас щеше да включи ОМП. След това спираме и изпълняваме упражнение за бързо възстановяване на щита.
Нямаше да обстрелваме крелянския кораб. Щяхме единствено да практикуваме свалянето на щитовете им с ОМП отново и отново. Въпреки че вражеските кораби летяха без много маневри, се оказа трудно. Трябваше да се приближиш толкова плътно, че имах чувството, че ще се забия в тях. Оказа се, че петдесет метра е точно под границата за спокойно минаване покрай врага. Първите двайсетина пъти аз се отдръпвах прекалено бързо и ОМП сваляше моя щит, но не и този на врага.