— Просто си приказвам. Дрънкам, каквото ми дойде на ум. Имаш късмет, че хвана някакъв смисъл. Обикновено само грухтя.
— Я стига.
Направихме още упражнения и през всичкото време Нед издаваше грухтящи шумове. Не можех да определя дали се държи по детски или е завършен шегобиец… или, ами дали не е и двете. Може да имаше и още нещо.
Коб най-сетне ни повика да се строим, след това накара двойките да направят пробега една след друга, за да ни наблюдава поотделно и да каже мнението си за това как напредваме. Макар това да ми доставяше удоволствие, аз се зарадвах на прекъсването — работата беше уморителна.
Наблюдавах всеки соло пробег и осъзнах, че започваме да приличаме на истински пилоти. Начинът, по който Драйфа се завърташе, след като се отделеше от крелянски кораб, бе впечатляващ. Еф Ем може и да беше прекалено внимателна, но в летенето ѝ имаше вдъхновяваща прецизност.
Следващата бе Кималин и тя дори успя да изключи щита на креляните с ОМП. Усмихнах се и я повиках, когато се върна.
— Ей — заговорих по частната линия. — Браво.
— Не катастрофирах — отвърна тя. — Това е нещо ново.
— Ти почти никога не катастрофираш.
— Но и почти никога не се справям блестящо на упражненията.
— Всички си имаме таланти. Твоят са изстрелите от разстояние. Моят е да ругая хората.
— Да ругаеш хората ли? Че ти почти никога…
— Млъквай, грозно изчадие.
Тя се изкиска и аз се усмихнах. Може би Нед беше прав. Може би тя наистина имаше нужда от време на време да изпуска парата.
— Слушай сега, мила — заговори Кималин, — съвсем не искам да те критикувам, но това изобщо не може да бъде наречена ругатня с въображение. Чувам такива думи всеки ден, откакто напуснах Пещерата на изобилието! Там, откъдето идвам, трябва да бъдеш благоразумен.
— Какъв е смисълът?
— Не може да даваш на хората да разберат, че се отнасяш към тях с пренебрежение. Така ще ги засегнеш!
— Значи обиждате хората… без да ги обиждате, така ли?
— Това е нашият начин. Не се притеснявай, ако това за теб няма смисъл. Вдъхновяващо е, че се чувстваш добре такава, каквато си. Така си имала много шансове да учиш уроците на живота!
— Нова е… ами… — ухилих се. — Харесва ми.
— Благодаря ти.
Линията ни пропука и неприятният глас на Досадник се разнесе.
— Страннице, Пумпал, гледате ли как се представя Драйфа? Би трябвало да обръщате повече внимание.
— Гледам — сопнах се аз.
— Добре, защото от моето място ми се струва, че не спирате да дрънкотите и да се кискате.
— Джорген — намеси се и Кималин. — Искам да ти кажа как те възприемат като щурмови командир. Както Светицата е Набожна и Справедлива, аз съм сигурна, че ти ще бъдеш възнаграден с всичко, което заслужаваш в този живот!
— Благодаря, Страннице. Следи внимателно какво става. Джорген край.
Наблюдавах, докато светлината, която посочваше, че той е на линия спря да мига, чак тогава избухнах в смях.
— Това беше най-великото нещо, което съм чувала в целия си живот.
— Е — продължи Кималин, — теб те знаем, че на моменти си малко по-драматична, но с удоволствие приемам комплимента. — Тя полетя, за да направи поредния пробег, докато Коб я наставляваше как да използва бустера си.
— Почти ми се струва, че мястото ѝ не е тук — прошепнах на себе си. — Сякаш тя е твърде добра за нас и същевременно недостатъчно…
— Това е противоречие — избълва гласът на Ем-бот в ухото ми. — Толкова съвършено човешко.
— Да — съгласих се аз, след това изпънах гръб. — Ем-бот?
— Да?
— ЕМ-БОТ.
— Не че имам нещо против да ми се крещи, тъй като емоциите ми са синтетични, но имаш ли нещо против…
— Как? — прекъснах го аз. Отпуснах се на седалката, свих се и зашепнах. — Могат ли останалите да те чуят?
— Инфилтрирах линията ти и изпращам комуникациите директно в шлема ти — каза той. — Безжичният ти излъчвател на комуникации ми дава ключова позиция, за да ги изолирам.
— Какво?
— В чантата ти. Май си я оставила до седалката.
Личното радио, което Коб ми беше дал.
— Както вече казах, методите за комуникация на твоите хора са твърде примитивни — продължи Ем-бот. — А това ми се струва любопитно, тъй като останалата част от технологията ви — с изключение на липсата на великолепен изкуствен интелект — изглежда сравнително подобна на моята. А, да, освен това нямате и хипердрайв ускорители. Както и прилична техника за документация на гъбите. Така че мога да предположа, че сте изостанали във всички важни области.
— Мислех, че се притесняваш да не бъдеш открит! — прошепнах. — Защо ми говориш, докато съм тук?
— Аз съм стелт кораб, Спенса — отвърна той. — Напълно съм в състояние да хакна комуникациите, без да се разкрия. Но те предупреждавам, нямам доверие на това ЗСД, дето говориш за него.