— Което показва, че си умен — подчертах честно. — А на мен имаш ли ми доверие? Въпреки че съм те лъгала?
— Напомняш ми за човек, когото съм забравил.
— Това… е противоречие, Ем-бот.
— Нищо подобно. Казах го и съм сто процента рационален.
Извих очи.
— Това се нарича логика. — Той изчака малко, след това добави по-тихо. — И съм супер добър в нея.
Кималин приключи пробега покрай крелянския кораб и избяга. Така и не включи ОМП.
Но тя можеше да размаже тази проклетия във въздуха, помислих си аз, подразнена заради нея. Стига щитът да е бил свален.
Коб продължаваше да повтаря, че имаме нужда от основното и аз реших, че това има смисъл. Въпреки това не изглеждаше справедливо. Все едно… не я използвахме в пълния ѝ капацитет.
— Пумпал — обади се Коб. — Ти си.
— Какво трябва да правиш? — попита Ем-бот. — Какво правим? Нямам видео. Само аудио.
— Летим — прошепнах, след това задействах бустерите и се издигнах сред холографските отломки — които се обновяваха непрекъснато с нови, които се сипеха от небето.
Целта ми се появи, крелянски кораб, който лавираше между боклуците. Ускорих и се понесох след него, включих на свръхскорост, докато минавах между отломките. Бях почти достатъчно близо…
Някаква светлина започна да мига на таблото ми. Да не би да имах опашка? Какво? Нали трябваше да бъде соло изпълнение, самостоятелно упражнение. Очевидно Коб бе решил да направи задачата ми по-трудна.
Така да бъде.
Завъртях се, за да избягам, тъкмо когато опашката започна да стреля с деструкторите си. Маневрата ме спаси, но целта ми се изплъзна. Няма да те оставя, помислих си аз, включих на свръхскорост и се понесох след нея, взех един завой с висока скорост и я настигнах. Опашката не ме оставяше, продължаваше да стреля.
Имаше попадение, което извади от строя щита ми. Аз обаче се съсредоточих над кораба пред мен, който се гмурна надолу. Затова изключих подемния пръстен и се понесох на свръхскорост в изумително гмурване. Светлините заблестяха на контролния панел, за да ме предупредят, че без подемен пръстен нищо няма да ми попречи да се размажа в земята.
— Не знам с кого се биеш — заговори Ем-бот, — но тези предупредителни пиукания показват, че не се справяш добре.
За потвърждение на думите му, линията на капака предупреди, че съм претоварила Грав капс и джи форс индикаторът светна в червено. В истински кораб щеше да ме притисне джи форса, който при гмурване щеше да изтласка кръвта в главата ми и да припадна.
— Постарай се да не умираш — помоли Ем-бот. — Не искам да оставам с Родж. Той е скучен.
Пресякох следата на друг къс метал, който падаше и гореше — искри отскочиха от щита ми, той светна и пропука от енергия. Бях изгубила опашката, тя изостана, но аз не се бях доближила до целта.
Не мога да продължа с гмуркането, помислих си. Приближавам земята.
Стиснах зъби, след това се захванах със светлинното копие за отломъка тъкмо когато целта ми изви настрани и пое нагоре. Завъртях се около къса, след това реактивирах подемния пръстен и включих отново на свръхскорост. С тази маневра описах пълен кръг и се стрелнах нагоре, минах точно покрай крелянския кораб.
Включих ОМП, след това блестящата линия на капака стана ярко червена.
— Ха! — възкликнах по груповата линия. — Децата ти ще ридаят тази вечер, холографен крелянски негоднико!
— Сериозно, Спин? — заговори Еф Ем. — Каза го иронично, нали?
— Иронията е оръжието на страхливците! — отвърнах. — Също като отровата. Или деструкторите на кораба на Досадник.
— Страхливците няма ли да използват една супер голяма бомба? — попита Еф Ем. — Нещо, което да пуснеш отдалече? Трябва да се доближиш твърде много за отрова.
— Като местния експерт — обади се Нед, — искам да изтъкна, че оръжието на истинския страхливец е канапето и купчина що-годе забавни романчета.
— Мъртва си, Пумпал — натякна Досадник и свали кораба си близо до моя. — Червената ти светлина светна, вероятно е причинила перманентна увреда на ретината. Ако това беше истинска битка, със сигурност щеше да си напълно безпомощна — а корабът ти щеше да е останал без щит. Щеше да умреш след секунди, благодарение на крелянина на опашката.
— Няма значение — отвърнах, развеселена от обидата в гласа му. Той да не би наистина да се чувстваше застрашен от отношението ми? — Задачата ми беше да сваля щитовете на целта, което направих. Опашката ми беше без значение; заповедта на Коб беше да включа ОМП до целта.