— Не можеш да продължаваш да мамиш в симулациите — натърти Досадник. — Ще бъдеш напълно безполезна в битка.
— Не мамя в нищо. Печеля.
— Все тая. Поне този път не разби кораба си в моя. Звездите да са на помощ на човека, който застане между Пумпал и опитите ѝ да изглежда добре в очите на другите.
— Какво? — подразних се аз. — Ти…
— Стига приказки — сряза ни Коб. — Пумпал, летя добре, но Джорген е прав. Ти се провали като позволи да бъдеш убита.
— Казах ти — продължи да натяква Досадник.
— Ама… — започнах аз.
— След като имате време да спорите — прекъсна ни Коб, — очевидно не ви давам достатъчно трудни задачи. Всички да се подготвят за три пробега в гама-М формация преди вечеря. Джорген, въведи ред и направете упражнението.
— Чакайте — надигна глас Кималин. — Вие тръгвате ли си?
— Разбира се, че си тръгвам — отвърна Коб. — Няма да закъснея за вечеря. Коб край.
— Браво — избълва Драйфа. — Благодаря ти, Пумпал, не че има защо.
Чакай малко, не бе възможно тя да вини мен за допълнителната работа, вместо Досадник. Досадник ни организира в гама-М формация, монотонно летателно упражнение. Отне ни не повече от десет минути, но аз кипях през всичкото време и се ядосвах все повече и повече. Не обърнах внимание на Ем-бот дори когато се опита да говори с мен.
Щом приключихме, аз си свалих шлема, без да обърна внимание на Досадник, който искаше да се подредим и да докладваме. Просто… имах нужда да се откъсна от всичко. Имах нужда от няколко секунди за себе си. Избърсах потта от лицето си, пригладих назад косата, която беше залепнала за челото под шлема.
Вдишвай. Издишвай.
Холографският ми кокпит изчезна.
— Какво правиш? — попита застаналия до мен Досадник. — Шлема ли си свалила? Казах да се подредите!
— Трябва ми само минутка, става ли? Остави ме на мира.
— Не се подчиняваш на заповеди!
О, ангели небесни. Не можех да се разправям с него точно сега. Бях объркана, изтощена и безкрайно гневна. Тренировките бяха безкрайно дълги.
— Е? — надвеси се над мен Досадник. Останалите изключиха холограмите и се протегнаха.
Лицето ми изстина. Усетих, че ще изгубя контрол.
Спокойно, Спенса. Можеш да бъдеш спокойна. Потиснах гнева и се изправих. Трябваше да изляза от стаята.
— Какво ще кажеш? — попита Досадник. — Защо непрекъснато подкопаваш авторитета ми?
— Какъв авторитет? — сопнах се аз, грабнах си раницата и тръгнах към вратата.
— Бягаш ли? — продължи Досадник. — Напълно в реда на нещата.
Заковах се на място.
— Май трябва да очакваме неподчинение от дъщерята на Зийн Нощносянков — заяви той. — На семейството ти не му се носи славата на хора, които се подчиняват на заповеди, нали?
Лицето ми беше като лед. Отвътре горях.
Достатъчно.
Обърнах се бавно, след това пристъпих към Досадник и без да кажа и дума пуснах раницата.
Той ме погледна и започна да се подсмива.
— Ти…
Отпуснах се на едно коляно, след това забих юмрук в неговото коляно. Той ахна и когато се преви от болка, аз се извих и забих лакът в корема му. Начинът, по който изпъшка ми се стори толкова хубав, подкладе нещо примитивно вътре в мен.
Лакътят ми му изкара въздуха, не му даде възможност да изкрещи. Докато той стоеше слисан, аз плъзнах глезен към неговия и той тупна назад на пода.
Беше по-едър от мен. Ако се възстановеше, щеше да ме надвие, затова скочих върху него и вдигнах юмрук, готова да го фрасна в тъпото лице.
Спрях разтреперана. Бях бясна. Същевременно ми беше студено, чувствах се спокойна, както когато влизах в бой с креляните. Сякаш контролирах всичко, същевременно бях напълно извън контрол.
Досадник ме зяпаше, застинал на място, напълно потресен. Това негово тъпо лице. Това гадно подсмихване. Всички говореха така с мен. Това мислеха за мен!
— Леле! — ахна Нед. — Ангели небесни!
Коленичих върху Досадник, разтреперана, с вдигната ръка.
— Леле и още как! — повтори Нед и коленичи до нас. — Пумпал, това беше невероятно. Ще ме научиш ли?
Погледнах го.
— Не учим ръкопашен бой — продължи той и направи някакви остри движения с ръце. — Коб разправя, че било безсмислено, но какво ще стане, ако някой крелянин се опита — нали се сещаш — да ми скочи в някоя уличка?
— Никой никога не е виждал жив крелянин, глупако — озъби се Драйфа.
— Да, ами ако е така, защото те нападат хората в уличките? Мислила ли си по този въпрос?
Погледнах Досадник. Чух, че си поемам въздух на едри глътки.
— Пумпал — обърна се към мен Нед. — Всичко е наред. Ти просто ни показваше техники за ръкопашен бой, нали? Как успя да направиш този номер? Два пъти по-дребна си от Джорген.