— Не ти ли е създала много работа? Не можа ли просто да ликвидираш заряда като нормално човешко същество?
— Не знам как.
— Няма значение. Ще ми се реваншираш по-късно. Като не ме обиждаш пред останалите от ескадрата. Поне за един ден.
Стоях пред него и мислех. Той май не искаше разправия. Я!
— Виж — рече Досадник и погледна към черния автомобил. — Знам какво е да живееш в сянката на родителите си. Така. Извинявай. Няма повече да правя онова, което… направих. Повече обаче няма да ме удряш.
— Добре.
Той ми кимна и хукна, извини се на адмирала, докато се качваше.
— Следващия път ще те изритам! — провикнах се след него. — Ха! — Той, разбира се, не ме чу. Останах да гледам след тях, докато се отдалечаваха, след това поклатих глава и си вдигнах раницата. Изобщо не разбирах Джорген. Все още бях в ЗСД. А той… Джорген не търсеше отмъщение. Не искаше да се разправяме повече.
Навремето може би щях да се изсмея на това, но сега можех единствено да кажа, че начинът, по който се държа, бе благороден. Той слагаше ескадрата на първо място.
Устреми поглед към висините…
Вдигнах радиото към устата си, докато излизах от базата, разкъсвана от противоречиви чувства — но най-вече облекчена.
— Ем-бот. Пусни ми онази песен още няколко пъти, моля те.
25.
Настаних се в моето Поко, облечена в защитен костюм и каска — за пръв път се качвах в истински кокпит след смъртта на Бим и Утринна роса.
Усетих болка някъде вътре. Отсега нататък всеки път ли щеше да бъде така? Тази тревога винаги ли щеше да ме измъчва? Същата, която шептеше: „Кой от приятелите ти няма да се прибере след тази мисия?“
Днес трябваше да бъде рутинен полет. Нямаше да е битка. Включих Поко и усетих прекрасното жужене — което симулацията не можеше да имитира.
Стиснах контролната сфера с дясната ръка, дросела с лявата, след това се вдигнах и се качих в небето до останалите шест изтребителя. Джорген изчака потвържденията за местоположението ни, след това се обади на Коб.
— Звездна ескадра готова. Заповеди, господине?
— Вървете на 304.16-1240-25000 — каза Коб.
— Ескадра, запишете координати — нареди Джорген. — Поемам пръв. В случай на крелянска атака съм с Артуро и Еф Ем. Нед, ти си със Странница в средната формация. Пумпал и Драйфа, искам ви отзад, готови за прикриващ огън.
— Не се очаква засада, кадет — уведоми го Коб, леко развеселен. — Просто вървете на упоменатите координати.
Полетяхме и звездите… Беше толкова хубаво. Корабът потръпваше, докато се движеше, откликваше на командите ми. Теченията бяха много по-живи, отколкото на симулацията. Исках да кривна напред и назад, да полетя ниско, да обходя осеяната с кратери повърхност, след това да се вдигна високо и да проуча пояса с отломки, който ни отделяше от космоса.
Овладях се. Можех да го направя.
Най-сетне приближихме група изтребители, които отлетяха още по-високо. Бяха цели пет.
— Приближаваме координатите — докладва Джорген на Коб. — Какво става? Тренировка ли е това?
— За вас, да — отвърна Коб. Над нас няколко следи от светлина разкриха къде метални късове навлизаха в атмосферата. Наблюдавах ги, обзета от тревога.
— Ей, всезнайко — подвикна Коб.
— Да, господине? — отвърна на мига Артуро.
— Каква е причината за падането на отломки? — попита Коб.
— Причините са различни — заговори Артуро. — Там горе има много древни механизми и макар много от тях все още да работят, енергийните им матрици бавно се изчерпват, така че орбитите им се разпадат и те падат. В други случаи има сблъсък.
— Точно така — потвърди Коб. — С това си имаме работа. Имало е сблъсък между два огромни къса метал и това е станало причина отломките да излязат от орбита. Можем да очакваме крелянска атака и изтребителите са тук за наблюдение. Вие обаче сте тук по друга причина: малко упражнения по мишени.
— По какво, господине?
Няколко едри къса паднаха от небето и се разгоряха покрай ескадрите над нас.
— По отломките — предположих.
— Искам да летите по двойки — нареди Коб. — Ще упражнявате формации и ще правите внимателни обходи. Изберете си голям къс метал, следвайте го няколко секунди, след това го уловете, за да го свалите долу за оглед. Деструкторите ви имат огнени прожектори, ако изтеглите контролния механизъм напред до прищракване.
— Това ли ще правим? — попита Драйфа. — Ще влачим космически боклуци ли?