— Космическите боклуци не могат да ви избягат — обясни Коб, — нямат щитове и ускорението им е предвидимо. Това е напълно подходящо за нивото, на което сте. Освен това често ще ви бъде нареждано да изтегляте метални отломки, когато падат, докато чакате да разберете дали креляните ще нападнат. Това е хубаво упражнение, така че не се оплаквайте или ще ви натъпча отново в симулаторите за още един месец.
— Готови сме и горим от желание, господине — обади се Джорген. — Включително и Драйфа. Благодаря ви за възможността.
Драйфа започна да издава звуци като от повръщане по частната линия на Еф Ем и Кималин — светлините на конзолата под номерата на изтребителите ми показаха кой слуша — и този път не ме изключи. А това определено беше крачка напред.
Джорген ни раздели на двойки и ни накара да започнем. Щом някой едър къс започнеше да пада от небето, ние се стрелвахме след него и се съобразявахме със скоростта — точно както бяхме научени — преди да насочим прожектора към него. Най-полезните отломки бяха тези, които блестяха в синьо и имаха подемни пръстени. Тях можехме да ги задържим, за да използваме пръстените за направата на кораби.
Наслаждавах се на работата. Това не беше истинско летене, но усещането при гмуркането, тръпката, когато се прицелвах и стрелях… Можех да си представя, че космическите късове са крелянски кораби.
— Отново ли не ми обръщаш внимание? — попита Ем-бот в ухото ми. — Струва ми се, че отново ме пренебрегваш.
— Как мога да те пренебрегна — изпъшках аз и се захванах за нов отломък, — ако не знам, че слушаш?
— Аз винаги слушам.
— Не мислиш ли, че е малко зловещо?
— Не! Какво правиш?
Излязох от гмуркането с Драйфа до крилото ми и заех мястото си във формацията, за да изчакам отново да ми дойде редът.
— Стрелям по космически боклуци.
— Те какво са ти направили?
— Нищо. Това е упражнение.
— Но те дори не могат да отвръщат на стрелбата.
— Ем-бот, говорим за космически боклуци.
— Това не е никакво извинение.
— Всъщност… извинение е — отвърнах. — Много добро извинение.
Кималин пое надолу, следвана от Артуро. За нейните възможности се справи отлично, въпреки че Джорген намери причина да се заяде.
— Изпъни въжето — нареди той, докато тя летеше надолу. — Не се приближавай прекалено много — ако използваше истински деструктори, за да стреляш, част от късовете могат да отскочат назад и да те ударят. Гледай да не стискаш прекалено много, когато стреляш…
— Не че се оплаквам — отвърна напрегнато тя, — но сега трябва да се съсредоточа.
— Извинявай — сопна се Джорген. — В бъдеще ще се постарая да не съм ти чак толкова от полза.
— Миличък, мисля, че ще ти бъде трудно. — Тя потегли отломъка и въздъхна облекчено.
— Браво, Страннице — обади се отново Джорген. — Никога, ти си следващият, заедно с Еф Ем.
Кималин се подреди, а над нас няколко къса паднаха едновременно. Обучените пилоти се отдръпнаха и ги пуснаха да минат. Ние летяхме сравнително високо, така че да имаме време да се гмурнем и земята беше далече под нас — въпреки че бяхме много далече от пояса, най-долните пластове летяха на триста километра над повърхността на планетата.
Нед си избра един от късовете и зае позиция зад него, без да обръща внимание на останалите три. Затова Кималин зареди деструкторите си за далечна стрелба и уцели и трите къса един след друг, без да пропусне нито един.
— Престани да се перчиш, Страннице — обади се Коб.
— Извинете, господине.
Намръщих се, след това се свързах с Коб по частната линия.
— Коб? Питаш ли се някога дали не вършим нещата грешно.
— Разбира се, че ги вършите погрешно. Вие сте кадети.
— Не — отвърнах. — Искам да кажа… — Как да му обясня? — Странница е страхотен стрелец. Няма ли по-добър начин да бъде използвана? Тя има чувството, че се проваля в повечето упражнения, защото е най-лошият пилот. Може би трябва единствено да обстрелва.
— И колко време мислиш, че ще издържи да си стои отстрани и да гърми креляните преди да ѝ се нахвърлят? Запомни, ако те преценят, че един пилот е опасен, се съсредоточават над този човек.
— Можем да използваме това. Ти каза, че всеки път, когато предвидим действията на врага е преимущество за нас, нали?
Той изпъшка.
— Остави тактиката на адмирала, Пумпал. — Той изключи линията, когато Нед успешно улови отломъка.
— Лека нощ, сладък принце — прошепна Ем-бот, когато един отломък се стовари на земята. — Или принцесо. Или най-точно безполово и неодушевено парче боклук.
Погледнах нагоре в очакване на нови късове. Драйфа беше следващата, а аз щях да я придружавам. Някои отломки определено се движеха там горе. Няколко… устремиха се надолу…