Не бяха боклуци. Креляни.
Изпънах гръб, ръката ми стисна контролната сфера. Много на брой противникови ескадри се показаха от пояса и неколцина пилоти се насочиха да ги пресрещнат.
— Спуснете се на двайсет хиляди фута, кадети — нареди Коб. — Оставате резерва, но онези пилоти би трябвало да успеят да се справят. Май вражеските кораби са… само трийсетина.
Отпуснах се назад, но не можах да се успокоя, защото експлозиите започнаха да озаряват небето. Скоро отломките, които падаха около нас, не бяха единствено от пояси с отломки. Коб нареди на Драйфа да се върне. Очевидно щяхме да останем, независимо от битката, която, може да се каже, бе добра тренировка, като се замислих.
Драйфа изпълни великолепна маневра с прецизни изстрели накрая.
— Супер — подхвърлих аз, когато тя се подреди. Както очаквах, отговор не последва.
— Уви, нещастен боклук — обади се Ем-бот. — Трябваше да се престоря, че те познавам, ако умеех да лъжа.
— Не можеш ли да направиш нещо полезно?
— Това не е ли полезно?
— Ами креляните там горе? — попитах го аз. — Не можеш ли… Не знам, кажи ми нещо за корабите им, поне нещо.
— При този обхват имам достъп единствено до общите сензори — отвърна той. — За мен това са просто малки примигвания, нищо не мога да кажа с точност.
— Не виждаш ли повече подробности? — попитах. — Коб и адмиралът имат някаква холограма, която възстановява бойното поле, затова използват скенери или нещо подобно, за да възстановят какво се случва.
— Това е нелепо — заяви Ем-бот. — Щях да забележа видео предаване, освен ако не става въпрос за локализиран късообхватен прожектор създаден от ехолокационни уреди в различните кораби, които… О-о-о-о-о!
Горящ изтребител — един от нашите — се понесе надолу в смъртоносна спирала и въпреки че Артуро се опита да се доближи и да го прихване с копие, за да помогне, корабът се оказа прекалено далече.
Пилотът не катапултира. Опитваха до последно да го изтеглят, да спасят кораба. Аз се стегнах, обърнах се отново към бойното поле.
— О-о-о-о-о! — възкликна Ем-бот.
— Какво? — попитах.
— Открих видео излъчването — похвали се той. — Всички сте толкова бавни. Наистина ли летите така? Как издържате?
— Ако летим по-бързо или ще съсипем корабите, или онези вътре ще бъдат размазани от джи форса.
— А, да, коефициентът за смазване на човеците. Затова ли се гневите толкова много на космическите боклуци? Завистта е грозна, Спенса.
— Ти нямаше ли да направиш нещо полезно?
— Пускам през компютъра моделите на атака на врага — рече Ем-бот. — Ще ми бъдат необходими няколко минути, за да довърша симулациите и анализирам данните по предвижданията. — Той замълча. — Ха. Не знаех, че мога да правя тези неща.
— Мой ред ли е? — попита Артуро по общата линия и аз трепнах. Очаквах да чуят как Ем-бот ми говори, въпреки че изкуственият интелект се свързваше с шлема ми, след това прихващаше изходящото, за да редактира всички следи от гласа си или отговорите ми до него. Незнайно как постигаше всичко това за секунди, преди сигналите ми да стигнат до останалите от ескадрата ми.
— Задръж за момент — спря го Коб. — Има нещо странно в тази атака. Не мога обаче да разбера какво.
Огромна сянка се размърда над нас. Беше гигантска. Толкова голяма, че умът ми не можа да я възприеме. Сякаш небето падаше. Неочаквано се посипаха хиляди късове в огнена градушка. Зад тях имаше нещо. Нещо огромно, неописуемо.
— Изтегляйте се — нареди Коб. — Командире, събирай корабите и ги връщай…
С едно неочаквано движение, битката над нас стана битката около нас, когато кораби от двете страни се стрелнаха надолу. Крелянски кораби и човешки кораби се пръснаха пред огромното нещо, което падаше отгоре — тъмен метален куб с размерите на планина.
Кораб ли беше това? Що за кораб имаше подобни размери? Беше по-голям от целия ни град. Възможно ли бе флагманският кораб на флота ни да има подобни размери? Винаги си бях представяла, че е малко по-голям транспортен кораб.
Изтребителите продължаваха да се обстрелват, докато се спускаха по-ниско. Малката ни ескадра неочаквано се озова в средата на огнена буря от изстрели от деструктори и падащи късове горящ метал.
— Вън! — разпореди се Джорген. — Ускорете до Маг-5 и ме следвайте. Координати 132, далече от близкия бой зад нас.
Включих бустерите, стрелнах се напред, следвана от Драйфа.
— На това му се вика кораб — заяви Артуро. — Погледнете колко бавно се спуска. Това са действащи подемни пръстени отдолу. Стотици са.
Сянка обгърна земята. Натиснах дросела, ускорих до Маг-5, значително над нормалната скорост за близък бой. При по-голямо ускорение нямаше да можем да реагираме на онова, което ни заобикаляше. И наистина, когато отломък с размерите на изтребител падна близо до нас, едва ни остана време да реагираме. Половината от ескадрата ни отскочи наляво, другата надясно.