— Данните ми сочат, че орбитата се е изместила, след като няма достатъчно мощност, за да коригира измененията. По нищо не личи да има изкуствен интелект, а ако все пак има, той отказва да разговаря с мен, което е проява на грубо отношение. Моделът на крелянската атака сочи за отбранителни действия, с които да ви държат настрани от станцията.
— Наистина ли? — попитах. — Повтори последното, което каза.
— Хм? Очевидно от е от модела им на летене, че не се тревожат дали ще ви избият, дали ще се доберат до базата ви или нещо подобно. Днес единственото им желание е да ви държат далече от този кораб заради фантастичните находки, които ще осигурят материали за изостаналото ви общество на бавнолетящи кораби.
Това се връзваше. Те понякога стреляха по отломки, за да ни попречат да се доберем до подемните пръстени. Колко ли са се разтревожили, че ще уловим това нещо, на което имаше стотици?
— Освен това малко прилича на гъба — добави Ем-бот.
Друга двойка изтребители на ЗСД — може би същите, които видяхме одеве — профуча покрай нас, последвани от огромна група креляни.
— Хей — повика ни Нед. — Пумпал и Странница, вие излизайте. Почти стигнахте. Аз трябва да направя нещо.
— Какво? — попитах и се обърнах да погледна през рамо. — Никога?
Той се отдели от нашата формация и последва крелянските кораби, които ни бяха подминали. Какво си въобразяваше, че прави?
Обърнах се и го последвах.
— Никога? Небесни ангели!
— Пумпал? — повика ме Странница.
— Няма да го изоставим. Хайде.
Аз ускорих след Нед, който следваше шестте крелянски кораба. Те — на свой ред — следваха двата изтребителя клас Сиго, боядисани в синьо, за да се знае, че са от ескадра Нощна буря. Нед очевидно възнамеряваше да помогне, но как ли щеше да го направи сам кадет срещу шест креляни?
— Нед! — извиках. — Готова съм за битка — знаеш го, — но трябва да следваме заповеди.
Той не ми отговори. Пред нас двамата от Нощна буря — притиснати от вражеския огън — направиха нещо отчаяно. Прелетяха близо до огромната корабостроителница, след това се обърнаха и влетяха в дупка на корпуса. Зейнала чернота, където по всяка вероятност навремето е била прикрепена друга част от корабостроителницата.
Цялата структура се разпадаше, но много бавно. Накрая щеше да се стовари долу — а аз искрено се съмнявах, че ние искаме да сме наблизо, когато това се случеше. Видях как крелянските кораби последваха пилотите в търбуха на древния кораб и Нед хлътна след тях. Стиснах зъби и ги последвах за пореден път.
— Пумпал — повика ме Кималин. — Не мога да го направя. Ако се опитам да влетя вътре, кълна се, че ще се разбия.
— Да, добре — отвърнах. — Върви при Джорген и останалите.
— Добре — примири се тя. Отклони се наляво, прелетя под сянката на падащата машина.
Аз продължих навътре, навлизах все по-дълбоко в мрака след Нед.
26.
Носех се през вътрешността на древната корабостроителница — огромно, открито пространство, в което забелязах кранове и други строителни машини, осветени от трепкащо аварийно осветление. Написаното на едната стена, в нещо като кръг, ми напомни за някои от старите машини в пещерите — също като странното помещение, през което рядко минавах, където таванът и подът бяха покрити с разни написани неща. Можех единствено да предполагам, че старите жители на тази планета са конструирали тук кораби — но защо им бе необходимо толкова много пространство? Нашите изтребители бяха погълнати от необятното пространство.
Двата изтребителя на ЗСД набраха височина, последвани от шестимата креляни, които стреляха без прекъсване, разпращаха смъртоносни лъчи от деструкторите си в тъмнината. Нед се опита да ги настигне, а аз не се отделях от него — бях включила на свръхскорост, за да имам повече мощност.
Нямаше как да се обадя на останалите бойци. Кадетските кораби не бяха снабдени с радио канали, за да се обаждат на опитните пилоти. Те не искаха да се месим.
Включих директния канал на Нед.
— Това е истинска лудост — упрекнах го аз. — Благодаря ти, че ми даде извинение да пробвам.
— Пумпал? — учуди се той. — Още ли си с мен?
— Засега. Какъв е планът?
— Да намерим начин да помогнем на изтребителите ни. Може да успеем да се доближим. Тези креляни летят в… — Той замълча, докато прелиташе покрай стар кран, който едва не закачи. — Те летят в група. Можем да ги целнем едновременно, с един точен ОМП.
— Следвам те — уверих го аз и се плъзнах под крана. — Ако обаче Досадник пита, ще настоявам, че съм се опитала да те разубедя.