— Креляните не проучват много. На тях може и да им е било известно, че старата корабостроителница ще падне, но за да достигнат до нея през пояса отломки сигурно са щели да платят твърде висока цена. Изглежда са открили няколко безопасни подхода към планетата и използват предимно тях.
— Значи… — заговорих аз. Бях очарована. Всичко това бе съвършено ново за мен. — Можем ли някак да използваме старите платформи за защита?
— Пробвали сме — призна Коб. — Но и за нас е опасно да летим там — платформите ще стрелят и по нас. Освен това креляните са много по-смъртоносни в космоса. Нали не забравяте как е защитена планетата? Креляните имат странни, напреднали начини за комуникация. Щитът на планетата пречи на способността им да разговарят помежду си; предполагаме, че затова летят по-зле тук долу.
— Това е друг въпрос, по-незначителен — продължи Коб и сякаш се поколеба. — В космоса, далече от планетата, креляните могат… старите екипажи твърдят, че крелянската технология им позволява да четат мислите на хората. И че някои хора са по-податливи от други.
Спогледахме се с останалите. Никога досега не бях чувала подобно нещо.
— Не казвайте на никого какво съм ви разказал — помоли Коб.
— Значи… — обади се Артуро. — Това смущение в комуникациите и орбиталната защита са причината, поради която креляните не ни бомбардират от космоса.
— В началото на Висина — не спираше Коб — те се опитаха да прекарат по-големи кораби, но те бяха разрушени от орбиталната защита. Креляните могат единствено да прекарат малки, маневрени кораби, за да ни нападат.
— Това не обяснява защо изпращат сравнително малки части — настоя Артуро. — Освен ако греша, те никога не са изпращали повече от сто кораба. Нали така?
Коб кимна.
— Защо не изпратят двеста? Триста?
— Не знаем. Колкото и да четете секретните доклади, няма да откриете нищо освен откачени теории. Може би стотина кораба са максимумът, който могат да координират едновременно.
— Добре — не спираше Артуро, — но защо изглежда успяват да приготвят по една животозаличаваща бомба? Защо не натоварят по една на всеки кораб и не ги изпратят на самоубийствени мисии към нас? Защо…
— Те какви са? — прекъснах го аз. Артуро задаваше разумни въпроси, но, според мен, моят беше по-важен.
Артуро ме погледна, след това кимна.
— Знаем ли, Коб? — попитах. — В тези секретни файлове, знае ли някой? Виждали ли сме някога крелянин?
Коб смени холограмата на трепкащ образ на изгорял шлем и елементи от ризница. Потръпнах. Крелянски останки. Холограмата му беше много по-подробна, много по-истинска от артистичните образи, които бях виждала. Снимката показваше няколко учени застанали около една маса, на която бе поставено защитното облекло, тумбесто, обемисто. Малко квадратно.
— Това е всичко, което сме успели да възстановим — призна Коб. — И го откриваме само понякога в корабите, които сваляме. Един на сто или дори по-рядко. Не са човешки същества, това поне е сигурно. — Показа ни друг образ, холограма на по-близък план на един от шлемовете, изгорял по време на катастрофата.
— Съществуват теории — продължи Коб. — Старите хора, които са живели на Дръзки, говорят за неща, които са невъзможни за сегашния ни начин на мислене и разбиране. Може би причината, поради която никога не откриваме нищо освен защитно облекло е, защото няма какво друго да открием. Може би креляните са ризниците. В стари времена съществували легенди за нещо странно. Машини, които можели да говорят.
Машини, които могат да мислят.
Машини с напреднала технология за комуникации.
Неочаквано ми стана студено. Стаята сякаш избледня и аз застанах до симулатора и слушах какво казват другите някъде отдалече.
— Това е лудост — заяви Драйфа. — Парче метал може да мисли точно колкото камък. Или тази врата. Или манерката ми.
— Това е дори по-откачено от предположението, че те могат да ни четат мислите — натърти Артуро. — Не съм чувал подобно нещо.
— Очевидно в галактиката има чудеса, които не разбираме — заяви Коб. — Все пак Дръзки и останалите кораби са можели да прекосяват разстоянието между звездите за секунди. Мислещите машини обясняват защо толкова много от крелянските пилотски кабини са празни и защо в „броните“, които сме намирали, няма тела.