— А ти… искаш ли го? — наклоних глава на една страна.
Кималин ми подаде нов резен хляб.
— Тя мисли, че ти може и да си малко… агресивно-нападателна.
— Пак тази дума — отвърнах. — Че кой говори по този начин?
— Ерудитите — заяви Кималин и отпи от супата.
— Отказвам да се озова в капана и ограниченията на автокрацията и национализма — продължи Еф Ем. — За да оцелеят, нашите хора са станали по необходимост коравосърдечни, но също така сме се поробили. Повечето хора никога не задават въпроси и инатливо са прегърнали живота на послушание и покорство. Други са увеличили агресията до такава степен, че им е трудно да изпитват истински чувства.
— Аз имам истински чувства — натъртих. — И ще се бия с всеки, който твърди друго.
Еф Ем ме погледна.
— Аз настоявам за мечове на зазоряване — заявих и отхапах от хляба. — Но сигурно така ще се натъпча с хляб, че няма да мога да стана. Вие наистина ли ядете такива неща всеки ден?
— Ами ти какво ядеш, мила? — попита Кималин.
— Плъхове — отвърнах. — И гъби.
— Всеки ден ли?
— Слагах черен пипер на плъховете, но ми свърши.
Двете момичета се спогледаха.
— Срамота е за ЗСД онова, което адмиралът ти причини — подчерта Еф Ем. — Това е естествена проява на тоталитарната нужда от абсолютна власт над онези, които ѝ се противопоставят — отличен пример за лицемерието на системата. Дръзки за тях не е „дързък“, освен ако не се противопостави на нещо.
Погледнах Кималин, но тя сви рамене.
— Тя е много запалена по тази идея.
— Поддържаме правителство, което е стигнало лимита си в името на обществената сигурност — продължи Еф Ем. — Хората трябва да говорят и да се вдигнат срещу висшата класа, която ги държи поробени!
— Висша класа като теб ли? — попитах.
Еф Ем погледна супата си, след това въздъхна.
— Ходя на сбирките на Недоволните, а родителите ми ме галят по главата и обясняват на хората, че това е просто фаза. Когато ме записаха за пилотската школа и… искам да кажа, че започнах да летя.
Кимнах. Тази част я разбирах.
— Предполагам, че ако стана известен пилот, ще мога да говоря за малките хора, нали така? Ще имам по-голяма възможност да променя нещата тук, отколкото в дълбоките пещери, където ще обличам бални рокли и ще седя безропотно до сестрите си. Нали така? Не мислиш ли, че съм права?
— Определено — отвърнах. — Това се връзва. Нали така, Страннице?
— Все ѝ го казвам — обърна се към мен Кималин, — но ако ти го кажеш, ще има повече тежест.
— Защо аз? — попитах. — Еф Ем, ти не каза ли, че хора като мен имат неестествени емоции?
— Да, но ти няма как да си друга, освен продукт на обществото си! — заяви Еф Ем. — Не е твоя вината, че си кръвожадна топка от агресия и разрушение.
— Така ли? — наежих се аз. — Така ли ме възприемаш?
Тя кимна.
Страхотно.
Вратата към малката стая неочаквано се отвори и аз инстинктивно вдигнах купичката, реших, че все още топлата супа може да отклони нечие внимание, ако я хвърля в лицето на новодошлия.
Влезе Драйфа, слабата ѝ фигура очертана на светлината от коридора. Небесни ангели. Дори не се бях сетила за нея. Другите две ме доведоха, докато тя все още беше на вечеря. Бяха ли се разбрали с нея какво смятат да правят?
Тя срещна погледа ми, след това побърза да затвори вратата.
— Донесох десерти — рече тя и вдигна малко вързопче увито в салфетка. — Досадник ме хвана, когато ги вземах. Мисля, че прави такива неща преди да си тръгне, за да вечеря с по-важни хора.
— Ти какво му каза? — попита Кималин.
— Казах му, че искам да похапна нещо късно вечерта. Надявам се да не е заподозрял нищо. Коридорът беше чист, нямаше нито военна полиция, никой. Май всичко е наред. — Тя махна салфетката и отвътре се показа шоколадова торта, която бе съвсем малко смачкана.
Наблюдавах я замислено, докато тя подаваше на всички ни по едно парче, след това се тръшна на леглото си и натъпка последната хапка в устата си. Това беше момичето, което почти не ми проговори през изминалите няколко седмици. Сега ми беше донесла торта. Останах облекчена, че няма да ме издаде, но иначе не знаех какво да мисля за нея.
Наместих се между одеялата и пробвах тортата.
Беше много, ама много по-хубава от месото на плъхове. Не се стърпях и простенах от удоволствие, при което Кималин се ухили. Седна в крайчеца на леглото на Драйфа, което не бе оправено сутринта. Леглото на Кималин беше грижливо изпънатото горно, с безупречни ръбчета и възглавница с дантели. Еф Ем беше от другата страна, с купища книги върху нощното ѝ шкафче близо до таблата на леглото.