— И така… — започнах аз, докато си облизвах пръстите, — какво правите по цяла вечер?
— Спим — отвърна Драйфа.
— Дванайсет часа ли?
— Имаме лично време — обясни Еф Ем. — Обикновено плуваме в басейна, въпреки че Драйфа предпочита да вдига тежести. Имаме и стрелба по мишени с пистолети или допълнително време в центрофугата…
— Все още не съм се издрайфала в нея — рече Драйфа, — което, според мен, е напълно неподходящо.
— Драйфа ни научи да играем на уолбол — сети се Кималин. — Много е забавно да я гледаме как надиграва момчетата. Те винаги го възприемат като някакво предизвикателство.
— С това иска да каже, че е истинско удоволствие да видиш как Нед губи — подхвърли Еф Ем. — Той всеки път е толкова слисан… — Тя замълча, вероятно се сети, че никога повече няма да го видят да играе.
Стомахът ме присви. Плуване. Стрелба по мишена. Спорт? Знаех какво пропускам, но докато ми разказваха…
— Тази вечер няма да спортуваме — добави Кималин. — Нали сме болни. Ще бъде забавно, Пумпалче! Можем да си говорим цяла нощ.
— За какво? — попитах.
— Обикновени неща — сви рамене Еф Ем.
Кои неща бяха нормални?
— За… момчета ли?
— Звезди над нас, не — възмути се Драйфа и дръпна нещо от таблата над леглото. Показа тетрадка със скици, пълна с малки рисунки на кораби, които изпълняваха различни маневри. — Летателни стратегии!
— Драйфа се опитва да кръсти нови стратегии на себе си — отбеляза Еф Ем. — Ние решихме, че „Маневра Драйфа“ трябва да има поне няколко лупинга. Както онази на петнайсета страница.
— Мразя лупинги — заяви Драйфа. — Трябва да наречем това маневра Странница. Много е цветисто.
— Стига глупости — отвърна Кималин. — Незнайно как ще катастрофирам като се забия в себе си, ако направя толкова лупинги.
— Маневра Странница трябва да включва комплименти към врага, докато го застрелва — ухили се Еф Ем. — О! Ти разпиляваш прелестни искри, докато умираш! Трябва да си много горд със себе си. Браво!
Напрежението ми се оттече, докато момичетата показваха всички маневри, които бяха измислили. Имената бяха ужасни, но пък бе толкова приятно да си бъбрим, да общуваме и… просто да се чувствам желана. На свой ред нарисувах безобразно сложна маневра в тетрадката, нещо между лупинг на Алстром и двойно задно превъртане при страничен вятър.
— Откаченото е — отбеляза Еф Ем, — че тя сигурно ще успее да го изпълни.
— Да — потвърди Кималин. — Може би трябва да наречем излитането маневра Странница. Това е единственото, което мога безпроблемно.
— Не си чак толкова зле — успокои я Драйфа.
— Аз съм най-лошият пилот в ескадрата.
— И най-добрият стрелец.
— Което е едно нищо, ако умра преди да успея да отвърна на огъня.
Изсумтях, все още стиснала тетрадката на Драйфа. Обърнах на нова страница.
— Странница е страхотен стрелец, Драйфа, ти си страхотна в преследването на крелянски кораби. Еф Ем, ти си царицата на защитните маневри.
— Само дето не мога да уцеля и планина — оплака се тя. — Ако обаче има начин да ни съчетаят заедно, тогава ще се получи един страхотен пилот.
— Не можем ли да пробваме нещо такова? — попитах, докато скицирах. — Коб казва, че креляните непрекъснато се оглеждат за пилоти, които се отличават. Казва, че ако набележат някой, за когото решават, че е командир, концентрират огъня си към него.
— Е, и? — попита Драйфа и седна на леглото си. — Какво имаш предвид?
— Ако наистина са машини, може би им е заложено да преследват лидерите ни. Може да са набили това в машинните им мозъци до такава степен, че да следват командите до самия край.
— Това е малко прекалено — реши Еф Ем.
Погледнах раницата и портативното радио отстрани. Светлината примигваше. Ем-бот се беше опитвал да се свърже с мен, вероятно за да пита отново за гъби.
— Вижте — заговорих отново и се върнах към скицата. — Какво ще стане, ако подведем креляните да се съсредоточат над определен човек от ескадрата? Ако съсредоточат огъня си към Еф Ем, която е най-добрата в маневрирането, може да оставят другите на мира. Странница ще може да ги обстрелва. Драйфа изчаква и преследва онези, които са решили да свалят стрелеца.
Момичетата се приведоха към мен. Драйфа кимна, въпреки че Еф Ем поклати глава.
— Не съм сигурна, че ще оцелея, Пумпал. Може да се окажа с десетки опашки. Със сигурност ще ме свалят. Обаче… ти може и да успееш.
— Ти си най-добрият ни пилот — съгласи се Странница. — И не се страхуваш от нищо.