Небесни ангели. Беше ме видял.
Аз се дръпнах и изскочих от сградата преди той да успее да ме настигне. Ами… сега какво? Неочаквано в нашата малка измама се появи пробойна. Ами ако пазачите на портала кажат на адмирала, че тази нощ не съм излизала?
Те едва ли рапортуваха на адмирала всеки ден, за всеки човек, който влизаше или излизаше от базата. Нали така? Ако обаче излезех сега, щяха веднага да забележат, че нещо не е наред.
Затова, вместо да тръгна към портала, аз поех безцелно по алеите на базата, между сградите. Навън беше тъмно, светлините приглушени, почти безлюдно. Минах покрай повече статуи, отколкото хора: бюстове на Първи граждани — които гледаха към небето, — подредени в тази част на алеите.
Студен порив на вятъра ме перна, разтърси клоните на близко дърво. В сумрака статуите бяха като нависнали фигури, каменните им очи се губеха в сенките. Миришеше на дим от близките площадки за излитане, на нещо остро. Изглежда някой изтребител беше кацнал наскоро.
Въздъхнах и седнах на близка пейка, пуснах раницата до мен. Почувствах се… завладя ме меланхолия, може би малко тъга. Светлината на радиото продължаваше да мига. Може би разговор с Ем-бот щеше да ме изтръгне от това състояние.
Включих на режим за разговор.
— Здрасти, Ем-бот.
— Възмутен съм! — заяви той. — Това е обида, по-голяма от всички други обиди! Не мога да изразя с думи какво възмущение изпитвам, но вградените ми сензори показват, че съм обиден, пренебрегнат, малтретиран, осквернен, ранен, стъпкан, отритнат и/или може би смазан.
— Извинявай, не исках да те изключа.
— Да ме изключиш ли?
— Цяла нощ държах радиото изключено. Това ли те е ядосало?
— Типично за вас хората да забравяте. Не помниш ли? Написах подпрограма, за да изразя колко съм ти ядосан.
Намръщих се, опитах се да си спомня какви ги приказва корабът.
— Ти каза, че съм крелянин, нали? — напомни ми той. — Побеснях. Беше нещо голямо.
— А, да. Извинявай.
— Извинението се приема! — отвърна Ем-бот. Стори ми се доволен от себе си. — Изразих добро чувство на възмущение, не мислиш ли?
— Беше великолепен.
— Така си и мислех.
Известно време останах смълчана. Имаше нещо свързано със снощи. Замислих се и затова мълчах.
Тя никога няма да ми позволи да летя, помислих си аз, когато усетих мириса на огъня на площадката за излитане. Дори да завърша, но тогава ще бъде безсмислено.
— Ти обаче може и да си права — отбеляза Ем-бот. — Има вероятност да съм крелянин.
— КАКВО? — Едва не се ударих с радиото, когато го вдигнах към устата си.
— Ами да, повечето ми спомени са изгубени — продължи той. — Не може да се каже какво е имало в тях.
— Тогава защо ми се ядоса чак толкова, когато казах, че може да си крелянин?
— Стори ми се, че така е редно. Би трябвало да симулирам, че притежавам личност. Кой човек би се оставил да бъде обиждан по този начин? Дори да беше напълно логично предположение, ти ме обиди като се замисли над тази възможност.
— Просто не знам какво да мисля за теб, Ем-бот.
— И аз не знам. Понякога моите подпрограми отговарят преди симулаторът на главната личност да има време да ги овладее. Много е объркващо. Това е типичен машинен ход, не е ирационален като човешките емоции.
— Разбира се.
— Използваш сарказъм. Внимавай, в противен случай ще включа отново подпрограмата за обида. Ако обаче е от помощ, не мисля, че креляните са изкуствен интелект, независимо какво мислителите от ЗСД приказват.
— Наистина ли? Защо реши така?
— Анализирах моделите им на летене. И твоя, между другото. Може да споделя с теб някои неща, които да ти помогнат да станеш по-добра. Изглежда… Имам подпрограми за подобни анализи.
— Както и да е, не мисля, че всички креляни са изкуствен интелект, въпреки че някои може и да са. Анализът ми потвърждава, че повечето им модели на летене са индивидуални, не се съобразяват с рутина, подчинена на логиката. Същевременно са безразсъдни, което е любопитно. Подозирам, че са някакви дрони, макар да съм готов да потвърдя, че Коб е прав: тази планета има излъчване, което по някакъв начин пречи на комуникациите. Аз обаче имам технология, която ми помага да проникна през това излъчване.
— Ти си стелт кораб. Напредналата технология за комуникация вероятно ти е помагала по време на мисиите.
— Да. Холографските проектори, активният камуфлаж и прикриването на сонарното излъчване са тук вероятно по същата причина.
— Дори не знаех, че можеш да правиш повечето от тези неща. Камуфлаж? Холограми?
— Според показанията, тези системи са на стендбай режим, създават илюзия за паднали върху мен скали и боклуци и са пречели на скенерите да засекат пещерата, поне до много скоро, когато резервната ми мощност бе изчерпана. Ще ти кажа точното време до наносекундата, но човеците обикновено мразят подобна точност, тъй като така изглеждам пресметлив и извънземен.