Риколфр, адютантът ѝ, влезе при нея с клипборд пълен с бележки. Джуди превъртя бойното поле, отбеляза определен пилот. Момичето кадет, което ѝ създаваше толкова главоболия.
Кораби се взривяваха и пилоти умираха. Джуди не си позволяваше да преживява смъртта им; не можеше да си го позволи. Докато имаха повече пилоти от подемни пръстени — а те ги имаха, бяха съвсем малко повече — с по-голяма готовност жертваше персонала.
Най-сетне Джуди свали слушалките.
— Тя лети добре — отбеляза Риколфр.
— Прекалено добре ли? — попита Джуди.
Риколфр разрови бележките на клипборда.
— Пристигнаха най-новите данни от сензорите на шлема ѝ. Не бяха показателни по време на обучението — нямаше почти никакви аномалии. Но битката, която наблюдавате, битката за падащата корабостроителница, там…
Той обърна клипборда към нея, показа данни, които бяха извън графиката.
— Рителумът на мозъка ѝ — посочи Риколфр — направо е полудял, докато е била около креляните. Доктор Халбет е сигурен, че това е доказателство за дефекта, въпреки че Иглом не е толкова сигурна. Тя настоява, че няма доказателства, освен в тази битка.
Джуди изпъшка, докато наблюдаваше как корабът на страхливката прави лупинг, след това хлътва в недрата на падащата корабостроителница.
— Халбет препоръчва момичето да бъде незабавно отстранено от служба — отбеляза Риколфр. — Само че доктор Тиор… тя ще създава неприятности, както можете и сама да се досетите.
Тиор, която за съжаление беше шеф на медицинския екип в база Висина, не вярваше, че дефектът е нещо истинско. Дори историите за това нещо бяха противоречиви. Сведения за него датираха още от самия Дръзки — и бунта на борда на флагманския кораб, след който флотът се беше разбил на Метален рой.
Малцина знаеха за бунта, още по-малко, че дефект у някои от екипажа е бил причината. Тези неща не бяха ясни дори за Джуди. Но някои от най-влиятелните — и най-ценени — фамилии в долните пещери водеха началото си от бунтовниците. Тези семейства се бореха упорито да заличат всичко свързано с дефекта и държаха да опазят в тайна всички слухове за него. Само че те не бяха виждали какво може да причини въпросният дефект.
Джуди бе виждала. От първа ръка.
— Кой подкрепя Тиор този път? — попита тя.
Риколфр прелисти няколко страници, след това показа последните писма от видни членове на партията. Най-видният сред тях беше гражданинът Алджърнън Уейт, чийто син, Джорген, беше в ескадрата на страхливката. Джорген бе говорил с уважение за момичето неведнъж, така че възникваха въпроси. Нямаше ли да е най-добре да задържат това момиче като символ на истинското избавление на Дръзки? Символ на това как всеки човек, независимо от наследството и произхода си може да се върне в правия път и да служи на обществото?
По дяволите, помисли си Джуди, спря холограмата тъкмо когато страхливката включи на свръхскорост в почти проваления си опит да избяга. Какви доказателства ще му трябват на Алджърнън?
— Какви са заповедите ви, госпожо? — попита Риколфр.
— Кажи на доктор Халбет да напише опровержение на обясненията на Тиор, след това гледай доктор Иглом да бъде убедена да подкрепи с примери съществуването на дефекта, най-вече у това момиче. Кажи ѝ, че ще го приема като лична услуга, ако бъде убедителна.
— Както кажете, госпожо.
Риколфр се оттегли и Джуди изгледа останалата част от битката и си припомни подобна битка, която бе водена отдавна.
Тиор и останалите може и да наричаха дефекта суеверие. Те може и да твърдяха, че случилото се с Преследвач е съвпадение. Само че те не присъстваха.
А Джуди щеше да направи всичко по силите си, за да не позволи подобно нещо да се случи отново. По един или друг начин.
30.
— Затова съм почти сигурна, че тя никога няма да ме изхвърли — заявих, докато помагах на Дърдорко да стегне крилото на Ем-бот.
— Ти можеш да прочетеш повече в погледа на даден човек от когото и да било друг — отбеляза момчето. — Само защото този път не те е изхвърлила, не означава, че няма да го направи в бъдеще.
— Няма — натъртих аз.
— Няма — повтори Кръвожадния с тръбене като имитира тона ми, както се бе настанил на близката скала.
Дърдорко бе направил чудеса със счупеното крило на Ем-бот. Двамата с него бяхме свалили извитото парче метал, след това взехме частите, които можеха да се използват. Накрая, незнайно как, приятелят ми бе успял да убеди новите си супервайзъри да му позволят да се упражнява в една от фабриките.
С готовите нови части успяхме да възстановим цялото крило. През следващата седмица свалихме стария пласт материал за запечатване. Днес покривахме целия корпус с нов слой. След като бях започнала третия месец от обучението си, от време на време ни даваха време за почивка — затова днес ескадрата ни имаше само половин ден часове.