11. От фронтон да обърна внимание в Какво клеветничество, двуличие и лукавство изпадат тираните и че така наречените у нас патриции са доста безчувствени хора.
12. От платоника Александър да не казвам и да не пиша някому в писмо често и без нужда, че съм зает и по този начин постоянно да отклонявам онова, към което ме задължават отношенията ми с моите другари по живот, като се извинявам, че съм зает.
13. От Катул да не се отнасям с пренебрежение. Когато приятел ме вини за нещо, и дори укорът му да е неоснователен, да се опитам да възстановя обичайните отношения. От все сърце да говоря добре за учителите си, както се разправя, че правили Домиций и Атенодот. И да се отнасям с истинска обич към децата си.
14. От брат си Север# обичта към семейството, истината и справедливостта. И това, че благодарение на него ми станаха известни Тразей и Хелвидий, Катон, Дион, Брут и получих ясна представа за демократичното управление, основано на равенството и на еднаквото право да се говори, за императорската власт, която от всичко най-много цени свободата на управляващите. От него още неотстъпно и без промяна да ценя философията. И също ревностно да върша добрини и да бъда щедър. Да бъда изпълнен с добра надежда и да вярвам в обичта на приятелите си. Да не лицемеря с тези, които съм порицал. И да не се налага приятелите ми да гадаят какво искам и какво не искам, а да е ясно.
15. От Максим да се владея и да не се суетя за нищо. Да запазвам доброто си настроение и при други трудни обстоятелства, а също и в болест. И доброто съчетаване в характера на мекота и достойнство. Да изпълнявам задачите си, без да се оплаквам. Когато говоря за нещо, Всички да вярват, че и така мисля, а когато върша нещо, че не го върша с лошо намерение. Да не се чудя и да не изпадам в изумление и никога да не бързам, да се суетя или да се чудя какво да правя; или да унивам и да бърча чело, а после да изпадам в гняв или да ме обзема недоверие. Да правя благодеяния, лесно да прощавам и да бъда правдив. И да оставям впечатление на човек поначало безукорен, а не на станал такъв с оправяне. И това, че никой никога не си помисляше, че той го гледа отвисоко, нито допускаше да се смята, че стои по-горе от някого …#
16. От баща си# кротостта и да държа без всякакво колебание на това, което съм решил след дълго премисляне. Да не гъделичкат тщеславието ми така наречените почести. Също трудолюбието и постоянството. Да изслушвам тези, които могат да ми предложат нещо общополезно. И непреклонно да отдавам всекиму заслуженото. Опита да зная кога има нужда от напрягане и кога — от отпускане. Да се откажа от любовни истории с момчета. Да мисля за свързаността си с другите, но да не допускам моите приятели да отсъствуват от трапезата ми и да не са непременно с мене, когато пътувам, а ако са ме оставили поради свое задължение за известно време, да ме намират винаги същия. Грижата, когато участвувам в съвет, да изследвам точно и упорито даден въпрос, а не да се отказвам и да ми е достатъчно първото, което ми дойде наум. Да пазя приятелите си, като не допускам нито бързото пресищане, нито страстното вкопчване. Във всичко да се стремя да съм си достатъчен и ведър. Отдалече да предвиждам, като премислям и най-незначителните детайли, но без поза. Да сдържам овациите и всякакви форми на ласкателство, насочено към мене. Да следя неотменно за основните нужди на държавата, като разпределям правилно държавните средства и търпя критиките, които ми се отправят по въпроси от подобен характер. Да не съм суеверен в отношенията с боговете, нито в отношенията си с хората — угодлив демагог, който гледа да се хареса на тълпата; винаги да съм трезв и устойчив и никога лишен от чувство за мярка и вкус новатор. А с вещите, които правят живота удобен и които случаят предлага обилно, да си служа скромно и същевременно открито, така че, когато са налице, безизкуствено да ги ползувам, а когато ги няма, да не ми липсват. И никой да не каже за мене, че съм празнодумец, шут или педант, а че съм зрял и завършен човек, комуто не действуват ласкателства и който е способен да ръководи както своите, така и чуждите дела. Освен това да ценя истинските философи, а останалите да не обиждам, но и да не им бъде лесно да ме подвеждат. Още да бъда приятен събеседник, но без да прекалявам в това. Да се грижа умерено за тялото си, но не като човек, обичащ живота, и не да го крася или да се отнасям немарливо към него, а така че вследствие на грижата ми почти да няма нужда от лекарска помощ, от лекарства или мазила. Особено това: да се съгласявам без завист с хората, които са вещи в нещо — примерно в красноречието, познават законите, човешките обичаи или нещо друго — и да им съдействувам, за да си спечелят име, всеки в своята област. И като върша всичко съобразно отечествената традиция, да не личи, че правя това, че спазвам отечествената традиция. Да не се движа и местя постоянно, а да мога дълго и на едно и също място да седя и с едно и също нещо да се занимавам. Също като него веднага след острите пристъпи на главоболие да се заемам с обичайните си дела свеж и с нова сила. Да нямам много тайни, а съвсем малко и рядко, и то отнасящи се само за държавата. Да бъда разумен и умерен в уреждането на обществени празници, при строителни работи, народни подаяния и други подобни начинания като човек, чиято цел е да извърши необходимото, а не да се сдобие със слава за извършеното. Да не се къпя по никое време, да не си строя къщи, да не измислям нови блюда, нито да се замислям за тъкънта и цвета на дрехите си или за възрастта на слугите. Да не забравям, че тържественото одеяние в Лориум често го отвеждаше направо от чифлика и земите му на юг в Ланувиум; и това как се отнесе към молбата на митничаря в Тускулум и изобщо реакциите му в подобни случаи. Като него никога да не съм намусен, обзет от лъжлив срам или от гняв, щото някой да каже: „Чак се е изпотил“. Всичко да подлагам на подробен анализ, все едно, че с нищо друго не съм зает — спокойно, подредено, без колебание и в съгласие със себе си. За него отива да се каже това, което се разказва за Сократ: че можел както да се въздържа, така и да се наслаждава на нещата, от които хората трудно се въздържали и пред чиято наслада отстъпвали лесно#. А това да си силен, устойчив и трезв в единия и в другия случай е присъщо за мъж с непоколебим и здрав характер, какъвто се показа той по време на отвелата го в гроба болест.