15. Не знаят многото значения на „крада“, „сея“, „купувам“, „намирам се в покой“, „гледам какво трябва да направя“, което става не с очите, а с едно друго зрение.
16. Тяло, душа, ум. На тялото усещанията, на душата влеченията, на ума възгледите. И говедата имат впечатления и представи, и животните и хермафродитите, и фаларис, и Нерон биват разигравани от влечения. Умът е водач към очевидните задължения и за тези, които не почитат боговете, зарязват родината си и действуват при заключени порти. Та ако всичко друго е общо за изброените същества, остава това, което е присъщо за достойния човек — да приветствува и обича отреденото да му се случи, да не смесва и обърква у вихъра на представите си положеното вътре в гърдите му божество, а да го пази кротко и, послушно, следващо бога и нито произнасящо нещо против истината, нито вършещо против справедливостта. Ако някой не му вярва, че живее скромно, достойно и в добро разположение на духа, той нито му се сърди, нито отстъпва от пътя, който води към предела на живота, където е нужно да достигне чист, спокоен, готов да си отиде не насила, а в съгласие със своята съдба.
Четвърта книга
1. Когато е в съгласие с природата, властвуващото вътре в човека начало е така нагласено към това, което се случва, че винаги лесно го преобразува към своята даденост. То не обича определените неща и по изключение се насочва към тях, а всъщност се занимава с онова което ги предпоставя. Така става с огъня, когато овладее изпречващото му се. То може да угаси малкия пламък. Разпаленият огън обаче бързо обсебва всичко, каквото му хвърлят, поглъща го и от това се вдига още по-висок.
2. Никое действие да не се върши напосоки и несъобразено с принцип, основаващ се на метода.
3. Търсят усамотение — на село, на брега на морето, в планината. Ти също имаше навика да се отдаваш на подобни желания. С една дума, това е крайно наивно, след като в който час пожелаеш, можеш да се оттеглиш в себе си. Никъде другаде човек не се уединява по-спокойно и безгрижно тъй, както в своята душа, особено притежаващият вътре в себе си ония блага, в които, като се взре, постига пълна лекота и удобство. А какво друго са те, ако не добър ред. Затова непрестанно се отдавай на това уединение и се обновявай. Нека бъдат Кратки и отнасящи се до основното тези положения, които, попаднеш ли на тях, веднага са в състояние да те уединят по най-добрия начин и като премахнат недоволството ти, да те отпратят натам, накъдето все се каниш да тръгнеш.
От какво си недоволен? От човешката негодност? Като се опреш на съждението, че разумните същества са създадени едно за друго, че търпенето е страна на справедливостта, че хората грешат несъзнателно, като си дадеш сметка колко смъртни врагове, изпълнени с недоверие и омраза, колко вдигнали копие един срещу друг са легнали на смъртното ложе и са се превърнали В пепел, ще престанеш да изпитваш неудоволствие. Да не би да си недоволен от дела, отреден ти от вселената? Наново си припомни дилемата „промисъл или атоми“ и аргументите, които доказват, че вселената е като град. Да не би още да те засяга телесното В тебе? Помисли си, че съвземе ли се веднъж и разбере ли своята сила, умът не се смесва нито с леките, нито с отривистите движения на диханието. Спомни си и какво си слушал и приел за мъката и удоволствието. Да не би да те тормози желанието за славица? Обърни поглед към преходността на всеки спомен, към бездната на безкрайната вечност и в едната, и в другата посока, към нищожното ехо на овациите, към изменчивостта и липсата на критерий у тези, които славословят, към ограниченото място, което ни е определено. Ако цялата земя е точка, каква част от нея ще бъде тогава ъгълчето, което обитаваш? И колцина и какви са тия, които ще те възхваляват?
Та не забравяй за убежището си в тази твоя земица и най-важното не се отвличай, нито прибързвай, а бъди независим и гледай на всичко като мъж, като човек, като гражданин, като смъртно същество. От правилата, към които ще обърнеш поглед, нека тези две ти бъдат най-вече подръка — първо, че нещата не засягат душата, че вън от нея те са в покой и че притесненията ни се пораждат единствено от мнението вътре в нас; второ, че всичко, което виждаш, в следващия момент се променя и скоро го няма. И постоянно да ти е в ума на промяната на колко неща лично си бил свидетел. „Светът е изменение, човешкият живот възглед.“#
4. Ако умствената способност е обща за всички ни, общ е и разумът, който ни прави разумни същества. А ако е така, общ е и разумът, който ни нарежда какво трябва и какво не трябва да правим. А щом е така, има и общ закон. А щом е така, сме граждани. А щом е така, сме причастни към някакъв обществен ред. А щом е така, светът е като град. Защото към какъв друг ред можем да твърдим, че е причастен целият човешки род? Оттам, от този общ град идва и умственото, и разумното, и законното начало. Откъде другаде? Също както земното в мене е откъснато от някаква земя и влажното от друг елемент, дъхът от един извор, а топлото и огненото от друг техен, така и умствената способност е дошла отнякъде — защото нищо не идва от нищо, както и не отива в небитието.