48. Постоянно да е в ума ти колко лекари, толкова пъти бърчили вежди над своите болни, са измрели и колко астролози, предсказали като кой знае какво смъртта на други хора, и колко философи, занимавали се надълго и нашироко със смъртта и безсмъртието, колко храбреци, избили мнозина, колко тирани, които, водени от крайно презрение, са упражнявали като безсмъртни своята власт над живота на другите. И колко градове изцяло са измирали, ако може да се каже така — Хелика, Помпей и Херкулан и много други безчет. Помисли и за хората, които си познавал един след друг. Погребал някого, след това сам е легнал на смъртното ложе и друг е погребал него. И всичко в кратко време. Изобщо на човешките дела да се гледа като на нещо ефимерно и без стойност — вчера малко слуз, утре мумия или пепел. Незначителния срок на живота да прекарам съобразно природата и да завърша спокоен и ведър също като маслинен плод, който узрял пада, възхвалявайки произвелата го земя и изпълнен с благодарност към дървото, което го е родило.
49. Да си подобен на скала, в която непрестанно се разбиват вълните. Остава неподвижна, а разпенената вода около нея се връща назад.
„Нещастен съм, че ми се случва това.“ — Съвсем не. Напротив — щастлив съм, че ми се случи, а не ме сполетя мъка и нито настоящето ме разстрои, нито бъдещето ме уплаши. Защото всекиму можеше да се случи нещо подобно, но не всеки би останал незасегнат от мъката. Поради какво основание трябва да приема онова за несполука, а не това за сполука. Изобщо би ли нарекъл несполука нещо, което не е провал по отношение на човешката природа? А дали за тебе е провал по отношение на човешката природа ставащото не против желанието на природата? Тогава какво? Осведомил ли си се добре за нейното желание? Да не би случилото ти се да ти пречи да си справедлив, великодушен, разумен и умен, търпелив, искрен и скромен, независим и всичко друго, което, ако е налице става причина човешката природа да има своето. Когато нещо те разстройва, никога не забравяй да се опреш на този основен възглед: не то е несполука, сполука е да го понесеш благородно.
50. Обикновено, но добро средство, което помага на човека да презре смъртта, е да изреди ония, които са живели, вкопчили се жадно в живота. Дали имат нещо повече от другите, които са си отишли преждевременно? Рано или късно лягат непременно — Кадициан, фабий, Юлиан, Лепид и всички като тях, изнесли мнозина. След това и те са били изнесени. Изобщо кратко е разстоянието и то през колко препятствия, с какви другари и в какво нищожно тяло бива преминавано. Да не те занимава. Погледни зиналата назад вечност и другата безкрайност напред. При това положение дали има разлика между детето, живяло три дена, и живелия три пъти колкото Нестор?
51. Бягай винаги по най-краткия път. А най-кратък е пътят съобразно природата. Така че говори и върши всичко, съобразявайки се с най-здравото положение. Подобна постановка разсейва умората от военните и административните дела или от светското занимаване с детайли.#
Пета книга
1. Сутрин, когато се будиш трудно, да ти е подръка положението, че се будиш за делата на човек. Още ли съм недоволен, че се отправям да върша това, заради което съм се родил и заради което съм дошъл на този свят? Или съм създаден да лежа и да се топля под завивките? — Да, но е по-приятно. — А дали си се родил да се наслаждаваш? Изобщо дали за да изпитваш, а не за да действуваш? Не виждаш ли как вършат своето растенията, врабчетата, мравките, паяците и пчелите, как устройват своя свят? Тогава защо отказваш да вършиш човешкото и не се отправяш без бавене към съобразното с твоята природа? — Да, ама е нужно да отдъхнеш. — Нужно е. Съгласен съм. Природата обаче е поставила мярка и за това, и за яденето, и за пиенето, а ти не я ли нарушаваш все пак и не надхвърляш ли достатъчното? Но в действията си не постъпваш тъй, оставаш в границите на възможното. Защото не се цениш. Иначе щеше да зачиташ своята природа и нейното желание. Други, които държат на професиите си, чезнат, потънали в тях немити и неяли. Ти не цениш ли природата си по-малко, отколкото резбарят резбарството, танцьорът танцуването, скъперникът парите си и тщеславният своето тщеславие? Обхванати от страстта си, те са готови да не ядат и да не спят, но да умножат това, към което са устремени. Смяташ ли, че дейностите, полезни за човешката общност, стоят по-долу и заслужават по-малко внимание?