2. Колко лесно е да отхвърлиш и да изличиш всяка тревожеща и несвойствена мисъл и веднага да станеш напълно спокоен и ведър.
3. Смятай се достоен за всякакво слово и дело съобразни с природата. Нека не те разсейват последвалото ги недоволство и приказки и не се съмнявай в собственото си достойнство, ако е правилно да си постъпил или казал това. Защото те имат свое ръководно начало и следват своите подтици. Не се заглеждай в тях, върви право по пътя си и следвай своята и всеобщата природа. Един е пътят и за двете.
4. Преминавам през отрязъците път, определени от природата, додето не падна и не издъхна, връщайки диханието си на въздуха, от който вдишвам всеки ден, падайки върху земята, от която баща ми е почерпил семето, майка ми кръвта, а моята дойка млякото, от което всекидневно се храня и поя вече толкова години, която ме носи и тъпча и която ми служи за толкова неща.
5. Не могат да се удивят на остроумие у тебе. Добре, но разполагаш с толкова други качества, за които не можеш да кажеш: „Природата не ми ги е дала.“
Прояви ги тогава, защото те изцяло зависят от тебе — естествеността, достойнството, издръжливостта на трудности, неподатливостта на наслаждения, доволството от това, което ти е отредено, задоволяването с малко, благоразположеността, стремежът към свобода, недопускането на излишества и празни думи, широтата на духа. Не усещаш ли колко качества, за които не можеш да се извиниш с неспособност и липса на дарба, вече си могъл да проявиш? И въпреки това по твоя вина все още стоиш ниско. Да не би защото си природно ненадарен, да си принуден да роптаеш, да се вкопчваш в живота, да ласкаеш, да виниш тялото си, да угодничиш, да постъпваш лекомислено и да изпитваш душевни колебания? Не, кълна се в боговете! От тези недостатъци отдавна можеше да се отървеш, така че да остане единствено упрекът, че си малко бавен и разсеян. Но и срещу това не бива да допуснеш да не се подложиш на упражнение, отстъпвайки на своята вялост.
6. Когато направи услуга някому, един е в състояние да поиска да му се отплатят с нужното. Друг на това не е способен, но иначе те смята в себе си за длъжник и знае какво е направил. Трети по някакъв начин дори не знае какво е направил и прилича на лоза, родила грозд; произвела веднъж собствения си плод, тя не очаква след това нищо друго също като коня, който е препускал, като кучето, участвувало в лов, и пчелата, добила мед. Сторил някому добро, човек не търси полза, а преминава към друг също както лозата към следващия грозд, който ще роди, когато настъпи време. — Редно ли е да бъдем от хората, постъпващи горе-долу така, без оглед на нищо? — Да. — Но все пак с оглед именно на това. Защото се твърди, че е присъщо на общностното същество да усеща, че действува общностно и също, кълна се в Зевс, да иска и неговите другари да усещат. — Истина е това, което казваш, но не го възприемаш правилно. Поради това ще се окажеш от ония, които имах предвид по-горе. Защото и те се подвеждат от аргументите на някакъв привиден разум. Но ако желаеш да разбереш смисъла на казаното, не се страхувай да не би поради това да пренебрегнеш някое действие, полезно за общността.
7. Атиняните имат молитва: „Прати, мили Зевсе, прати дъжд на атинските ниви и поля“. Или не бива да се молим, или да го правим така — просто и свободно.
8. Какъвто смисъл има изречението: „Асклепий предписа на еди-кого си езда, студени бани или да ходи бос“, такъв има и следното изречение: „Всеобщата природа предписа на еди-кого си болест, физически недостатък, загуба или нещо друго подобно.“ И в този случай „предписа“ означава приблизително същото. „Определил му е нещо, подходящо за здравето.“ Но и във втория случай това, което ни сполита, ни е отредено, защото някак подхожда на съдбата ни. Можем да кажем, че то ни отива тъй, както според твърдението на строителите четириъгълните блокове пасват помежду си в крепостните стени или пирамидите, подчинявайки се на този или онзи начин на свързване. Изобщо хармонията е една и както тялото на вселената е резултат от свързването на всички тела, така и всеобщата причина на съдбата е резултат от свързването на всички причини. Това, което твърдя, е разбираемо и за най-обикновените хора. Защото и те казват: „Съдбата му го отреди.“ Това значи, че съдбата му го е предписала. Нека приемаме тия неща като ония, които предписва Асклепий. Неговите предписания впрочем често са неприятни, но ги приемаме с удоволствие, надявайки се да оздравеем. Смятай, че изпълнението и осъществяването на решеното от всеобщата природа е нещо подобно на здравето ти. Посрещай с удоволствие всичко, което ти се случва дори когато ти се струва неприятно, защото води към здравето на вселената и те вкарва в пътя на Зевсовото благополучие. Съдбата не би отредила някому нещо, ако не беше от полза за цялото. И отделната природа не отрежда нищо, което не съответствува на съществото, ръководено от нея. Следователно въз основа на два разумни аргумента ти трябва да се чувствуваш привързан към случващото ти се: първо, защото ти се случва, защото е отредено и насочено към тебе свише и е брънка в нишката на най-висши причини; и второ, защото и това, което сполита отделно всеки човек, е причина за благополучието, съвършенството и, кълна се в Зевс, дори за самото оцеляване на разпореждащия се с цялото. Целостта се осакатява, ако се повреди дори най-малко непрекъснатата връзка както на частите, така и на причините. А доколкото зависи от тебе, когато си недоволен, ти прекъсваш връзката и по някакъв начин я унищожаваш.