25. Всичко, което виждаш, уреждащата всичко природа ей сега ще го промени и от неговата материална основа ще създаде друго и на свой ред други от неговата, за да бъде винаги млада вселената.
26. Когато някой сбърка спрямо тебе, веднага си представи какво е възприемал за добро или зло, та е сбъркал. Разбереш ли, ще го съжалиш и нито ще се удивиш, нито ще се разгневиш. Защото навярно и ти сам все още възприемаш за добро същото като него или нещо друго от този вид. Тогава е редно да го извиниш. Ако пък вече не приемаш подобни работи за добри или лоши, толкова по-лесно ще е да се отнесеш благосклонно към допусналия грешка.
27. Недей да мислиш за отсъствуващото като за вече присъствуващо, ами избери най-достойното от това, което е налице, и с негова помощ си напомни как би се стремил към него, ако не беше тук. Същевременно обаче се пази да не би, воден от силното удоволствие, да привикнеш да го цениш дотам, че да изпаднеш в смут, ако се случи да не е налице.
28. Събери се в себе си! Разумното ръководно начало е по природа наклонно да си бъде достатъчно, когато върши справедливост, както и само по този път да се сдобива със спокойствие.
29. Изтрий въображението! Спри дърпането на конците! Очертай настоящето! Разбери какво се случва — било на тебе, било на друг! Раздели и разчлени дадения предмет на материално начало и оформяща причина! Мисли за последния си час! Сбърканото от някого остави там, където е станала грешката!
30. Постоянно поставяй едни до други мислите и думите си, прониквай с ума си в това, което правиш и което ти се случва.
31. Нека простотата, чувството за срам и безразличието към това, което е между добродетелта и порока, те дарят с ведрост. Обикни човешкия род и последвай бога.
Той казва: „Всичко е условност, действителни са само елементите.“# Достатъчно е да помня, че всичко е условност и условното се оказва съвсем малко.
32. За смъртта — разпръскване, ако светът е от атоми; а ако е нещо единно — било угасване, било отиване другаде.
33. За мъката — непоносимата прекъсва живота, траещата е поносима. Правейки обход, умът запазва своето спокойствие, а ръководното начало не става по-лошо. Нека, ако могат, поразените от мъка части да се произнесат за нея#.
34. За славата — виж мислите им, какви са — какво преследват и какво избягват. И че както при дюните едни се наслагват върху други и покриват предишните, също и в живота предишното бива покрито от нанесеното върху него следващо.
35. „А комуто са присъщи възвишена мисъл и способност да обхване цялото време и цялото битие, мислиш ли, че такъв човек ще държи на човешкия живот?“ — „Не е Възможно“ — казва той. „Значи такъв човек няма да смята и смъртта за нещо страшно?“ — „Ни най-малко.“#
36. „Присъщо е за един цар да върши благодеяния, а да му се отплащат с хули.“#
37. Грозно е лицето да става смирено, да се оформя и краси, както нарежда умът, а той да не оформя и краси сам себе си.
38. „Не бива на нещата ти да се гневиш, защото тях не ги е грижа.“#
39. „Да доставиш радост и на безсмъртните богове, и на нас.“#
40. „Живот пожънва като плодоносен клас и тъй един остава за разлика от друг.“
41. Ако за мен и двете ми деца боговете не помислиха, и в това има разум."#
42. „Доброто и справедливостта са с мене.“
43. Недей се присъединява към жалбите им и не се терзай!
44. „На това аз с право бих отговорил: Не говориш добре, човече, ако смяташ, че един мъж, който има и най-малка стойност, трябва да пресмята възможностите за живот и смърт, а да няма предвид в действията си единствено дали постъпва справедливо, или не и дали като достоен или негоден човек.“#
45. „Така стоят нещата в действителност, мъже атиняни: каквото място заеме в строя някой било сам, понеже го смята за най-добро, било по заповедта на началника си, там трябва според мен да остане и да се излага на опасност, като не държи сметка нито за смъртта, нито за нещо друго, а само за позора.“#
46. „Но, драги, виж да не би благородно и добро да са нещо различно от това да спасим от опасност себе си и другите. Действително това нещо, колко дълго да се живее, един истински мъж трябва да изостави и да не се влюбва в живота, но като се повери на бога за това и повярва на жените, че никой не би избягнал съдбата си, да търси начина, по който би преживял колкото се може най-добре живота, който има да живее.“#
47. Да наблюдаваш пътищата на звездите като движещ се заедно с тях и постоянно да ти е в ума преобразуването на елементите един в друг. Подобни мисли очистват от нечистотата на земния живот.