1. Кои са особеностите на разумната душа — сама се наблюдава, анализира и прави от себе си каквото пожелае, сама прибира плода, който дава, докато други прибират плода при растенията, както и при животните. И постига собствената си цел, когато дойде краят на живота. И не както при танцуването, при актьорското изпълнение и в други подобни случаи цялото остава незавършено, ако някоя част не е в ред, а напротив — при всяка част и в каквото и да изненадаш душата, тя върши предоставеното й в момента пълно и безукорно и може да каже: „Аз владея моите неща.“ Освен това тя обхожда цялата вселена и обгръщащата я пустота, както и нейната форма, и се простира до безкрайната вечност, обхваща и осъзнава периодичното възраждане на всичко, проумявайки, че хората след нас не ще видят нищо ново, както и нищо повече не са видели тези преди нас, и че човекът на 40 години с колкото и малко ум да е, вече е осъзнал, че всичко станало и всичко предстоящо да стане са от един вид. Присъщо е за разумната душа и да обича ближните, което значи истината и свяна, и да зачита най-високо в себе си, което е присъщо и за закона. Та по този начин ще се окаже, че няма никаква разлика между здравия разум и справедливия разум.
2. Ще загуби ценността си привлекателната песен, танцът и панкратият, ако разчлениш хармоничната мелодия на всеки от съчетаващите я звуци и за всеки се запиташ дали ти оказва въздействие. Едва ли ще кажеш „да“. И за танца си задай същия въпрос — за отделното движение или поза, както и за панкратия. Та изобщо, като изключиш добродетелта и зависещото от нея, не забравяй да проникваш във всяко нещо и като го разчленяваш, да премахваш неговата привлекателност. Приложи същото и към живота в цялост.
3. В какво се изразява готовността на душата, когато вече настъпи моментът да се отдели от тялото и било да угасне или да се разпръсне, било да оцелее. Нека тази готовност бъде не гола съпротива както при християните, а следствие на собствената преценка, да става обмислено, достойно и без поза, така че да може да убеди и друг.
4. Направил съм нещо полезно за общността, така ли? Значи сам имам полза. Нека това положение винаги да ти е подръка и никога да не го пропускаш!
5. Коя е твоята професия? Да бъда достоен човек. Как може да се постигне добре, ако не с размишляване върху всеобщата природа, а и върху собствения строеж на човека?
6. Най-напред представяните трагедии са напомняли какво може да се случи и че то е нещо естествено, и че след като събитията на сцената ви доставят удоволствие, те не бива да ви отегчават, когато се случат на по-голямата сцена. Трагедията показва, че това трябва да стане така и че то се понася и от надалите възгласа: „О, Китерон!“# А трагическите автори казват и полезни неща, особено това например:
„Ако за мен и двете ми деца
боговете не помислиха,
и в това има разум.“
И също:
„Не бива на нещата ти да се гневиш!“
И:
„Живот пожънва като плодоносен Клас.“#
Както и други от този род. След трагедията на сцената е излязла старата комедия.# Със своята възпитателна откровеност и прямота тя не без полза е напомняла колко ценно нещо е скромността. С подобна цел я използува и Диоген. Обърни внимание след нея в какво я наследява средната комедия и по-късно новата#, чието изкуство малко по малко се изражда в подражание. Добре известно е, че и в тези комедии се казват полезни неща. Но човек се пита: каква е целта на цялостния замисъл на подобна поезия и драматургия?
7. Колко ясно се изпречва пред съзнанието, че друг живот едва ли би бил толкова пригоден предмет за философствуване като този, който водиш в момента.
8. Клончето, откъснато от прилежащия клон, няма как да не се откъсне и от цялото дърво. Така и човекът, отцепил се от човек, отпада от цялата общност. Впрочем клончето го откъсва друг. А човек сам се отделя от ближния, когато го намрази и се отвърне. И не знае, че ведно с това се е отцепил от цялото общество. Добре, че сме получили поне този дар от създателя на общността Зевс — можем отново да се сраснем с прилежащия нам човек и да възстановим цялото. Но ако това отделяне е често, става все по-трудно за отделящото се да възстанови своето място в общото единство. Изобщо не е едно и също едно клонче поначало да расте и да диша на мястото си заедно с цялото дърво и да бъде откъснато и отново съединено — могат да го кажат и градинарите.
Да растеш на същото дърво, но да нямаш същите принципи.
9. Тези, които ти пречат да напредваш, съобразявайки се със здравия разум, както няма да успеят да те отвърнат от правилното действие, така нека да не те отблъскват от твоето благоразположение към тях. Бди еднакво и за едното, и за другото — не само да преценяваш и да действуваш устойчиво, но и да оставаш ласкав към тия, които се опитват да ти пречат или ти създават неприятности. Защото и това е слабост — да им се сърдиш, както и да се отказваш от работата си и да отстъпваш уплашен. И единият, и другият са дезертьори — и побоялият се, и настроилият се враждебно към приятеля и сродника по природа.