10. Никоя природа не стои по-долу от изкуството, защото изкуствата подражават на природата. А щом е така, най-съвършената и най-всеобхватната измежду всички природи не би могла да страда от техническо несъвършенство. Впрочем всички изкуства творят по-несъвършени неща в името на по-съвършени. Така е и с всеобщата природа. От нея се ражда справедливостта, а тя става основа за останалите добродетели. Всъщност справедливостта едва ли би се запазила, ако безразличните неща ни засягат или ако лесно се мамим, реагираме импулсивно и непоследователно.
11. Ако нещата, чието преследване или избягване те тревожи, не идват при тебе, а ти сам ходиш при тях, твоята преценка за тях ще се успокои и както те ще станат неподвижни, така и ти няма да ги преследваш или избягваш.
12. Сферата на душата се пази еднородна не когато се протяга към нещо или се събира навътре, не когато се разпръсква или сгъстява, а когато свети със светлината, посредством която съзира истината на всичко, а и тази в себе си.
13. Някой щял да ме презре. Негова работа. Моя работа е да не се окаже, че върша или говоря нещо, заслужаващо презрение. Щял да ме намрази. Негова работа. Що се отнася до мене, настроен добронамерено и благосклонно, да покажа и на него, и на всеки, че бърка, и то не грубо, нито изтъквайки своето търпение, а благородно и с доброта като известния фокион, чието спокойствие било естествено. Човек и вътре в себе си трябва да е такъв, щото и боговете да виждат, че нищо не го сърди и от нищо не страда. Зле ли е за тебе, ако правиш в момента присъщото за твоята природа и приемаш подхождащото за всеобщата природа като човек, устремен да съдействува на всяка цена за осъществяване на общополезното?
14. Презирайки се един друг, си угаждат един на друг и в желанието си да стоят по-високо един от друг, си отстъпват един на друг.
15. Колко порочен и фалшив е който казва: „Решил съм да съм открит с тебе.“ Какво правиш, човече? Това не бива да се казва предварително. Ще се разбере на място. Редно е да е написано на челото, тутакси да прозвучи в гласа, да проличи в очите тъй, както влюбеният разбира веднага всичко по погледа на любимия. Изобщо откритият достоен човек трябва да бъде като лошо миришещия, та щом приближи и се изправи някой до него, да усети независимо дали желае или не желае. Нарочната откритост е като нож. Нищо по-грозно от приятелството с вълци. От всичко най-вече това избягвай. На достойния, открития и добронамерения човек е изписано в погледа какъв е и веднага се разбира.
16. Нека да живееш в пълно благополучие. Човек разполага в душата си със сила за това, стига да се отнася с безразличие към безразличното. Той ще го постигне, ако всяко от безразличните неща разглежда разчленено и цялостно и ако помни, че те не ни внушават мнение за себе си, нито идват при нас; напротив — неподвижни са и наше създание са преценките за тях. Все едно че пишем в себе си, можейки да не пишем, можейки и тутакси да изтрием, ако неволно напишем. Тази грижа е за кратко време, а после животът ще свърши. Защо ти тежи, че тези неща стоят така? Ако са в съгласие с природата, радвай им се и да ти е леко с тях! Ако са противно на природата, потърси кое е в съгласие с природата ти и се отправи към него, дори да не е на почит. Всеки е извинен, когато се стреми към присъщото нему благо.
17. Откъде е произлязло всяко нещо, от какви елементи е съставено, в какво се променя и какво ще стане след промяната си? И че нищо лошо не му се случва.
18. Първо, в какво отношение съм с тях. Създадени сме един за друг, но според друго разумно основание съм създаден, за да стоя начело тъй, както овенът е начело на овчето стадо или бикът на стадото говеда. Премини по-нагоре към положението, че ако няма атоми, природата ръководи вселената и значи по-несъвършените са за по-съвършените, а те едни за други. Второ, какви са на трапезата, в леглото и т. н. и най-вече какви нужди основани на какви принципи имат и с каква надутост вършат това. Трето, ако го вършат правилно, не бива да се сърдиш; ако пък неправилно, очевидно постъпват неволно и без да знаят. Защото душата неволно се лишава от истината и способността да се отнася към всяко нещо според неговата стойност. Затова за хората е неприятно да чуват, че се отнасят несправедливо, неблагодарно, алчно и изобщо че грешат спрямо своя ближен.