„Съвършена сфера, радостна от своя завършен покой.“
Стига само да се съсредоточиш в живота, който живееш, тоест в настоящето, ти ще можеш да изживееш оставащото до смъртта време без смут, в добро разположение на духа и настроен доброжелателно към своето божество.
4. Често съм се учудвал, че всички най-много обичат себе си, но държат по-малко на собственото мнение за себе си, отколкото на чуждото. Затова, ако някому се изпречи бог или умен учител и му нареди да не съобразява и мисли за себе си нищо, което да не може да изрече с пълен глас, той дори един ден не би издържал на подобно нещо. Така че повече държим на това, което ще помислят за нас нашите близки, отколкото на себе си.
5. Как е възможно, след като боговете са уредили всичко тъй добре и човеколюбиво, да са допуснали единствено тази грешка, че някои хора, и то толкова добри, дали толкова доказателства за привързаността си към божеството и сближили се с него в толкова благочестиви дела и ритуали, като умрат веднъж, повече не се появяват и изчезват напълно? Та щом това е така, бъди уверен, че ако трябваше да бъде иначе, боговете щяха да го сторят. Ако беше справедливо, щеше и да е възможно, и ако беше природосъобразно, природата щеше да го създаде. А щом не е така, по това си направи извод и повярвай, че не е редно да бъде така. Виждаш и сам, че повдигайки този празен въпрос, ти се жалваш пред бога. Нямаше да е възможно да разговаряме с боговете по този начин, ако не бяха така съвършени и толкова справедливи. Щом е така, значи те не са допуснали подобна грешка при уреждането на вселената в разрез с правдата и разума.
6. Свикни и с това, в което не успяваш. Не навикнала, и лявата ръка се справя лошо с другото, но държи по-добре от дясната юздата. На това е привикнала.
7. В какво телесно и душевно състояние трябва да те завари смъртта — осъзнал краткостта на живота, бездната на вечността, зинала зад тебе и пред тебе, безсилието на всичко материално.
8. Виждай оформящите причини, оголени от всякаква обвивка! Към какво се отнасят делата ти? Какво е мъката и удоволствието? Какво смъртта? Какво славата? Да не би човек сам да си е виновен за грижите? Защо никой не може да пречи на друг? Всичко е в мнението.
9. В ползуването на основните възгледи трябва да приличам на борец, не на гладиатор. Изпадне ли от ръката му мечът, гладиаторът е загубен, докато борецът винаги разполага с ръката си и нищо друго не му трябва, освен да я свие в юмрук.
10. Да гледаш какво представляват самите неща, като ги разчленяваш на материя, оформяща причина и отношението им към цел.
11. С каква способност разполага човекът да не върши друго освен това, което одобри богът, както и да приема каквото му отрежда.
12. За съобразното с природата човек не трябва да укорява нито боговете, защото те не бъркат — по своя воля или неволно, нито хората, защото те бъркат само неволно. Та човек никому не трябва да се сърди.
13. Колко смешен и странен е който се учудва на каквото и да е от нещата, случващи се в живота!
14. Било съдбовна необходимост и непрестъпим ред, било милостиво провидение, било неръководен хаос от случайности. Ако е съдбовна необходимост, защо се противиш? Ако е провидение, допускащо умилостивяване, стани достоен за помощта, която ще получиш от бога. Ако е хаос, лишен от водачество, бъди доволен, че в такъв водовъртеж ти разполагаш с някакъв ум, който те ръководи. И да те отнася водовъртежът, отнася плътта, диханието ти, останалото. Ума ти няма да отнесе.
15. Светлината на лампата, додето не угасне, свети и не престава да излъчва. А истината, справедливостта и сдържаността в тебе дали ще угаснат, преди да угаснеш самият ти?
16. Ако някой оставя в тебе впечатление, че е сбъркал, попитай се: „Сигурен ли съм, че това е грешка?“ Ако наистина е сбъркал, кажи си: „Навярно сам се е укорил.“ Това е равносилно да издере с нокти собственото си лице.