Да желаеш негодният човек да не греши е все едно да желаеш смокинята да не налива със сок плода си, бебето да не плаче, конят да не цвили и всичко друго неизбежно. Какво ти е станало, че си изпаднал в такова състояние? Ако си припрян, излекувай се!
17. Щом не бива, не го върши. Щом не е вярно, не го казвай. Нека инициативата е твоя!
18. Във всички случаи да те интересува кое поражда в тебе тази представа, после да го разгънеш, като отчлениш материалното в него, отношението му към цел и времето, в което е редно да престане да съществува.
19. Хайде да разбереш вече, че имаш в себе си нещо по-благородно и божествено от това, което те кара да изпитваш чувства и, с една дума, те разиграва като марионетка. В какво състояние е сега умът ти? Да не би да е обхванат от страх, от подозрение, от силно желание? Да не би от нещо друго такова?
20. Първо, никога напосоки и без отнасяне към цел! Второ, да се насочвам не към друга цел, а към общностно съобразената!
21. Не след дълго ще бъдеш никой и никъде няма да си, както и всяко нещо, което сега виждаш, и всеки човек, който сега е жив. Което е създадено, естествено се променя, превръща и погива, за да се роди друго на негово място.
22. Всичко е в мнението и то зависи от тебе. Затова пожелаеш ли, премахни го и като кораб, завил край носа, пред тебе ще се разкрие тихо и спокойно море и залив без вълни.
23. Ако е навременно, спирането за никоя човешка дейност не е зло, поради това, че е спиране. Нито нейният извършител изпитва зло поради самия факт, че престава да я извършва. Същото е и със съставеното от всички дейности, с живота — ако спре навреме, що се отнася до самото спиране, то не му причинява зло, нито пък изпада в зло преустановилият навреме това сцепление от дейности. Точното време и срок се определят от природата, в някои случаи от собствената, когато човек е стар, но предимно от всеобщата, вследствие промяната на чиито части вселената остава винаги млада и в разцвет като цяло. Красиво и навременно е винаги полезното за цялото. Следователно спирането на живота за никого не е зло, понеже не е срамно, щом като не зависи от собствената му воля и не е общностно несъобразно. Напротив — то е добро, понеже е съобразено с цялото, полезно за него и увлечено в неговия път. Така увлечен от бога е оня, който следва същия път, както и същата мисъл като бога.
24. Тези три положения да ти бъдат подръка — във връзка с действията ти, никога напосоки и винаги така, както би действувала самата правда; във връзка със случващото се отвън, че е или случайно, или следващо промисъл и че не бива да се сърдиш на случайността, нито да виниш промисъла. Второ — какво е всяко същество от зачеването до вдишването на въздуха и от първото вдишване до издъхването, от какво е съставено и в какво се разпада. Трето — ако изведнъж се вдигнеш и погледнеш отвисоко разнообразните и изменчиви човешки работи, ще ги презреш, като видиш ведно с тях обхващащото ги огромно пространство на обитателите на въздуха и ефира. И колкото пъти се вдигнеш, ще видиш все същото — еднородност и кратковечие. Това за самочувствие!
25. Изхвърли навън мнението и си спасен. Може ли да ти попречи някой да го изхвърлиш?
26. Ако си недоволен от нещо, значи си забравил, че всичко става в съгласие с всеобщата природа; че чуждите грешки не те засягат, и още, че всичко ставащо винаги е ставало и ще става така и че в момента става навсякъде. Значи си забравил в какво сродство е свързан човекът с целия човешки род, в общност не на кръвта и семето, а на ума. Значи си забравил и това, че умът във всеки от нас е бог и че е дошъл оттам; че никой не притежава нищо свое и че оттам са дошли неговата рожба и тялото, и самата му душа; че всичко е в мнението; че живеем единствено в настоящия момент и него единствено губим.
27. Непрестанно да минават пред погледа ти людете, които са изпитали крайно възмущение от нещо, и тия, които са били сполетени от велика слава, нещастие, вражда или от някаква друга висока участ. Помисли си после: „Къде е сега всичко това? Дим и пепел, легенда или дори не легенда.“ Представи си и случаите от подобен характер: фабий Катулин на село, Лузий Луп в градините си, Стертиний в Байи, Тиберий на Капри, Велий Руф и изобщо осъзнатото желание да се различаваш в каквото и да е, колко евтини са всички тези усилия! И колко по-философски постъпва човек, когато се държи справедливо и сдържано в материята, която му е дадена, и просто следва боговете. От всичко най-непоносимо е надуването, което се изразява в надутост поради липсата на надуване.
28. На тия, които те питат: „Къде си видял боговете или как си установил, че съществуват, та ги почиташ?“, да отговориш първо, че те са видими и за погледа, а после, че не съм виждал душата си, но въпреки това я уважавам. Та така е и с боговете — установявам, че съществуват по това, в което изпитвам всеки път тяхната сила, и се изпълвам с уважение.