29. В това е здравето на живота — да се прониква във всичко и да се разбира какво е, кое е материалното в него и коя оформящата причина. От цялата си душа човек да върши справедливи дела и да говори истината. Какво друго остава, освен животът да се използува за вършенето на добро след добро, като се свързват тъй, че помежду им да не остава дори най-малко разстояние.
30. Една е светлината на слънцето, макар да е разделяна от стени, планини и безброй други прегради. Една е общата материална същност, макар да е разделена на безброй тела със свои особености. Една е душата, макар да е разделена на безброй същества със собствени граници. Една е умствената душа, макар и да изглежда разделена. Другите същества измежду споменатите вече, примерно одушевените и неодушевени, са чужди и без усещане едно за друго, макар че съдържащото се в тях и това, което тегне върху им, ги събира. Докато умът по особен начин е устремен да се свърже със сродното нему и неговото общностно чувство не търпи преграда.
31. Какво повече искаш? Да оцелееш? Да не би да усещаш и да изпитваш влечения? Да не би да растеш и отново да спреш? Да не би да си служиш с гласа? Или да размишляваш? Кое от тези неща ти се струва достойно за желанието ти? Ако се окаже, че са лесни за пренебрегване, обърни се накрая към следването на разума и бога. — Да, но цененето им е в несъгласие с недоволството, че смъртта ще лиши човека от тях.
32. Каква незначителна част от неизмеримата, зинала вечност е отредена всекиму? Защото толкова скоро потъва в безкрая. И каква незначителна част от цялата материална същност? Каква незначителна част от цялата душа? И върху колко малка, бучица пръст от цялата земя креташ? Имайки в ума си всичко това, нека нищо друго да не те занимава, освен че природата ти действува, постъпва и изпитва тъй, както определя Всеобщата природа.
33. Как се отнася към себе си ръководното начало? От това зависи всичко. Останалото — независимо дали подвластно или неподвластно на волята — е мъртво и дим.
34. Към презирането на смъртта подтиква най-вече това, че и считащите удоволствието за добро и болката за зло, все пак също презират смъртта.
35. За когото добро е само навременното, за него имат еднаква стойност както многото, така и малкото постъпки, съобразени със здравия разум, и му е все едно дали по-дълго или по-кратко наблюдава вселената. За него и смъртта не е страшна.
36. Човече, станал си гражданин на този Велик град. Какво значение дали за пет или за три години! Съобразеното със закона има за всеки еднаква стойност. Страшно ли ти се струва тогава, че те отпраща от града не тиран и не несправедлив съдия, а въвелата те в него природа? Все едно преторът да наеме комически актьор и да го освободи от сцената. — Да, но играх не в пет, а в три акта. — Точно така. Цялото представление в живота е от три акта. Колкото до края, определя го виновникът за тогавашното ти поставяне и за сегашното ти освобождаване. Ти не си виновен нито за едното, нито за другото. Затова си иди с добро чувство. Защото и оня, който те освобождава, е с добро чувство.
Бележки
[#1 Марк Аний Вер, баща на Марк Аврелий, починал като претор твърде млад.]
[#2 Домиция Калбила, наречена Луцила, майка на Марк Аврелий.]
[#3 Вероятно става дума за Луций Катилий Север, прадядото на Марк Аврелий по майчина линия.]
[#4 Става дума за Марк Корнелий фронтон — вж. азбучния показалец.]
[#5 Така са означавали В Рим, а и по-късно във Византия враждуващите партии В цирка.]
[#6 Става дума за разпространена в Атина, а по-късно и в Рим ловна игра.]
[#7 Имена на неизвестни лица. Непосочените по-нататък в азбучния показалец имена са на неизвестни лица.]
[#8 Тъй като Марк Аврелий няма брат, предполага се, че в случая става дума за неизвестен за нас негов братовчед. Според един съвременен издател на текста има се предвид Клавдий Север, перипатетик, консул в 146 г., чийто син се оженил за Аврелия фаустина, най-възрастната дъщеря на Марк Аврелий.]
[#9 Мястото е повредено в ръкописите.]
[#10 Марк Аврелий има предвид своя осиновител, император Антоний Пий — вж. азбучния показалец.]
[#11 Ксенофонт, Спомени за Сократ I, 3, 15 (вж. на бълг. Ксенофонт, Сократически съчинения, 1985).]
[#12 Става дума за Ания Корнифиция, сестрата на Марк Аврелий.]
[#13 Отново става дума за император Антонин Пий, осиновител на Марк Аврелий.]
[#14 Очевидно става дума за Луций Цейоний Комод, приел името Луций Вер, син на Елий Цезар, осиновен заедно с Марк АВрелий от Антоний Пий.]