[#15 Марк АВрелий има от брака си с Ания Галерия Фаустина тринадесет деца, седем от тях почиват невръстни.]
[#16 Ания Галерия фаустина, съпруга и братовчедка на Марк Аврелий, починала в 175 г., дъщеря на Антонин Пий и на лелята на Марк Аврелий със същото име. Добродетелите, които й приписва авторът, не се потвърждават от други извори, на които, разбира се, не може да се вярва безрезервно.]
[#17 От недостигнало до нас съчинение на Теофраст.]
[#18 фразата „са си спечелили“ е добавена от съвременен издател.]
[#19 Платон, Теетет 173 с — 174 а, който цитира Пиндар (вж. на бълг. Платон. Диалози. Том 4, 1990).]
[#20 фрагмент от неоцеляла комедия на Менандър.]
[#21 Марк Аврелий прави намек за враговете на Сократ, които го подвеждат под съдебна отговорност и го осъждат на смърт.]
[#22 Платон, Тимей 61 д (вж. на бълг. в бел. 19).]
[#23 Марк Аврелий цитира мисъл на Демокрит.]
[#24 фрагмент от изгубена комедия на Аристофан.]
[#25 фрагмент от Демокрит.]
[#26 Алюзия за Омир, Одисея I, 242.]
[#27 Цитатът е от изгубено съчинение на Епиктет или е предаден по устна традиция.]
[#28 На това място текстът е повреден.]
[#29 Мястото е повредено, предложеното тълкуване не е сигурно.]
[#30 фрагмент от недостигнала до нас комедия на Менандър.]
[#31 Омир, Одисея IV, 690. (вж. на бълг. Омир. Одисея, 1971).]
[#32 Хезиод, Дела и дни, ст. 197 (вж. на бълг. Хезиод, 1988).]
[#33 Намек за Омир, Илиада VII, 99.]
[#34 Става дума за т. нар. тога претекста — обшитата с пурпурна ивица дреха на висшите длъжностни лица.]
[#35 В оригинала за „благополучие“ се използува старогръцката дума eudaimonia — буквално, „състояние, зависещо от доброто разположение на божество“. Това прави разбираемо следващото обяснение. В думата eudaimonia действува същата идея както и в българското „богат“.]
[#36 Мисълта е на Демокрит.]
[#37 Марк Аврелий резюмира текст на Епикур.]
[#38 Платон, Държавата VI, 486 а (вж. на бълг. Платон. Държавата, 1975).]
[#39 Думи, казани от Антистен на Кир и цитирани от Епиктет IV.]
6,20.
[#40 фрагмент от изгубената трагедия на Еврипид „Белерофонт“.]
[#41 Цитат от неизвестен източник.]
[#42 Трите фрагмента са от изгубени трагедии на Еврипид — за първия се знае, че е от „Хипсипила“.]
[#43 Платон, Апология 28 д. в превод на Г. Михайлов (вж. на бълг. Платон. Диалози. Том 1, 1979).]
[#44 Платон, Апология 28 д, в превод на Г. Михайлов (вж. на бълг. бел. 43).]
[#45 Платон. Горгий 512 д-е, в превод на Г. Михайлов (вж. на бълг. Платон. Диалози. Том 2,1982).]
[#46 Цитатът е фрагмент от недостигнало до нас съчинение на Платон.]
[#47 фрагментът е от недостигналата до нас трагедия на Еврипид „Хризип“ — очевидно се резюмира мисъл на Анаксагор.]
[#48 Цитат от трагедията „Молителките“ на Еврипид, ст. 1109.]
[#49 Цитат от неизвестен автор.]
[#50 На това място текстът е повреден.]
[#51 Епиктет I, 28. 4; II, 22, 37.]
[#52 Намеква се за стих 362 от „Облаци“ на Аристофан. Останалите факти от биографията на Сократ се привеждат от Платон и Ксенофонт.]
[#53 На това място текстът е повреден. Не е ясно чии думи са това.]
[#54 фрагмент от Емпедокъл.]
[#55 Марк Аврелий отново има предвид не баща си, а своя осиновител Антонин Пий.]
[#56 „Викането на мъртвите“, което прави Одисей в единадесета песен на Омировата „Одисея“.]
[#57 На това място текстът е повреден.]
[#58 Островите на блажените — традиционна представа за острови далече на запад, където пребивават след смъртта си в пълно блаженство героите — вж. Хезиод, Дела и дни. ст. 170 и сл. (на бълг. В бел. 32); Пиндар, Олимпийски оди II, 68-74; подобна е представата за т. нар. Елисейски полета — срв. Омир, Одисея IV, 563 и сл. (вж. на бълг. в бел.31).]
[#59 Сармати — германско племе, с което воюват продължително легионите на Марк Аврелий.]
[#60 фрагмент от трагедия на Еврипид, цитиран и от Аристотел, Никомахова етика VIII, 1, откъдето го е взел вероятно Марк Аврелий.]
[#61 Неточен цитат от Платон, Теетет 174 д.]
[#62 Омир, Илиада VI, 147–8, в превод на Ал. Милев и Бл. Димитрова (вж. на бълг. Омир. Илиада, 1969). (Илиада е също и он лайн на 123.dir.bg или евентуално bezmonitor.com. (бел. на Victor от victor@mbx.isoc.bg.))]
[#63 Софокъл, Едип цар, ст. 1391 (вж. на бълг. Антични трагедии, 1977).]
[#64 Вече цитирани стихове в кн. VII, 38–41 — вж. за източниците там.]
[#65 Старата атическа комедия (5-и — 4-ти в, пр.н.е.) е на злободневни теми със свободен, често фантастичен сюжет; именит неин представител е Аристофан.]
[#66 Средната атическа комедия (4-ти в. пр.н.е.) развива митологични пародийни сюжети — от нея до нас не са достигнали образци; новата атическа комедия (4-ти — 3-ти В. пр.н.е.) е на битови теми, с интерес към човешкия характер, именит неин представител е Менандър. В случая Марк Аврелий я оценява ниско, тъй като тя пресъздава живота пасивно.]