— Досега? — попита Уил.
— Досега. Ето, слушай.
Изабел взе бележника си и започна да чете.
Мой скъпи Едгар,
Не мога да повярвам, че са изминали две години откакто се преместих от „Монтежу“ в Орлеан, за да се занимавам с право. Много ми липсват беседите и другарството ни и вярвам, приятелю, че през оставащото ти време в Париж заслужено няма да ти се налага да опитваш пръчката на Бедие. Зная, че копнееш да се върнеш в прескъпия ти Кантуел Хол, и мога само да се надявам да го направиш преди чумата да се върне в „Монтежу“. Чух, че покосила Темпет, мир на душата му.
Знаеш, скъпи Едгар, че Бог ме измъкна от скромната и бедна среда и ме дари с тази най-почитаема служба на глашатай и служител на Евангелието. От ранно детство баща ми ме готвеше за богослов. Но когато си помисли, че кариерата в правото винаги е доходоносна за практикуващите я, това внезапно го накара да промени решението си. И стана така, че бях откъснат от изучаването на философията и накаран да уча законите. Правех всичко по силите си да работя съвестно, но Бог най-сетне ме насочи в друга посока с тайните поводи на провидението Си. Много добре знаеш какво имам предвид, тъй като ти присъстваше в момента на истинското ми обръщане, макар да бяха необходими множество размисли, които да ме убедят по какъв път трябва да тръгне животът ми.
Твоята чудесна книга на душите, твоята безценна перла от остров Вектис ми показа, че Бог напълно контролира нашите съдби. Доказахме точно това в онзи великолепен зимен ден в Париж, когато открихме, че книгата наистина предсказва скъпоценно раждане и изпълнена със скръб смърт.
Научихме, че единствено Бог избира момента на нашето раждане и смърт, а следователно и всичко, което се случва през дните ни на този свят. Затова ние трябва да припишем на Бог както предвидението, така и предопределението. Когато казваме, че Бог вижда, имаме предвид, че всички неща винаги са били и винаги ще бъдат под Негово наблюдение; че в Неговото познание не съществува минало или бъдеще, а всички неща съществуват сега — до такава степен, че те не са само идеи за нещата, а самите те и Той наистина ги вижда и съзерцава непосредствено.
Това предвидение обхваща целия свят и всички създания. И от това следва, че единствено Бог избира кого да спаси, не заради вярата или покварените индулгенции, а единствено по силата на Своята милост. Суеверията на папската Църква нямат никакво значение. Жаждата и самомнението на изродените форми на християнството нямат значение. Важен е единствено дарът на истинската божественост, който получих в онзи ден и който ми вдъхна пламтящото желание да продължа към едно по-чисто учение, основано на абсолютната мощ и слава Божия. Трябва да призная, че ти си човекът, който бе причина да се изпълня с единствения и божествен стремеж към всичко, което е чисто и свято, поради което оставам твой верен приятел и слуга.
Изабел остави бележника си и издаде едно задъхано:
— Еха.
— Голяма работа, а? — вдигна вежди Уил.
— Да, господин Пайпър, голяма работа е.
— Колко ли струва това писъмце?
— Престани да бъдеш такъв капиталист! От научна гледна точка това е безценен документ. Той хвърля светлина върху един от стълбовете на протестантската революция. Философията на Калвин за предопределението се основава на знанието му за нашата книга! Можеш ли да си го представиш?
— Мирише ми на добри пари — не се отказваше Уил.
— Милиони! — възкликна тя.
— Преди да приключим, ще можеш да добавиш ново крило към къщата.
— Не, благодаря. Водопровод, проводници и нов покрив са напълно достатъчни. А сега съм сигурна, че ще поискаш да пийнеш.
— Да се намира още уиски наоколо?
След вечеря Уил продължи да пие методично, докато не усети как мозъкът му започва да вибрира хармонично. Идеята „две готови, още две“ отекна в ума му. Намираше се на две улики от приключването на работата и прибирането у дома. Изолацията на тази студена стара къща, това прекрасно момиче, леещото се на воля уиски — всичко това го овладяваше, изпиваше силите и решимостта му. Вината не е моя, вцепенено си помисли той. Не е моя.