Жироскопите на Уил откачиха; зави му се свят, имаше чувството, че е пипнал морска болест и всеки момент ще повърне.
— Момичето? Дядо й?
— Съжалявам, Уил — рече Кениън. — Нямаме много време.
Очите на Уил се напълниха със сълзи и той се затресе.
— Откарайте ме в центъра до сградата на ФБР. Трябва да взема жена си.
— Кажи ни какво намери — нареди Спенс.
— Карай, а аз ще говоря. После приключваме. Окончателно.
Фрейзър тичаше по коридорите на сградата „Труман“, следван от двама от хората си. Взеха асансьора до повърхността и скочиха в джипа, който ги откара до пистата. Един „Лиър Джет“ беше вдигнат под тревога и Фрейзър нареди моментално да излитат. Пилотите попитаха накъде.
— Към Ню Йорк — изръмжа Фрейзър. — Не ми пука колко време трае обикновено полетът. Стигнете дотам по най-бързия начин.
Уил разказа за изминалите дни сбито, подобно на рапортуващ военен. Изумлението от откритието, радостната възбуда от разследването, тръпката на търсенето — всичко това бе пометено от смазващата новина. Дали беше причинил смъртта им, като си бе напъхал носа в техния живот? Въпросът проблесна в ума му. И да, и не, заключи с горчивина той. И да, и не. Някакъв проклет рижав монах пророк е записал имената им на пергамент преди хиляда години, а след тях е добавил думичката Mors. Вчера е бил техният ден. Това е. Нищо не би могло да промени съдбата им.
Това може да те побърка, помисли си той.
Би трябвало да те побърка.
Когато приключи с машиналния си доклад, подаде на Кениън оригиналите на писмата на Феликс, Калвин и Нострадамус, както и спретнатите преводи на Изабел. По време на полета от Лондон беше разделил писанието на Феликс на две, както го бяха намерили, за да възпроизведе драмата на откритието. Сега изобщо не му пукаше как ще въздейства разказът му.
Затвори очи, докато Кениън четеше на глас преводите. Спенс караше със стиснати зъби, тежките му гърди се вдигаха и спускаха, кислородът в тръбичките съскаше.
Кениън от време на време правеше коментари, ахкаше и охкаше. Макар да бе трудно да се намери по-сдържан и умерен човек от него, писмата на Кантуел бяха наелектризирали мършавото му тяло и очите му горяха.
Писанието на Феликс го завладя напълно. С единединствен замах всичките им хипотези относно произхода на Библиотеката бяха заменени от разказа на съвременник.
— Виждаш ли, че съм бил прав, дебелак такъв! — извика той. — От Божия ум в ръката на писаря. Това е абсолютното доказателство. Най-сетне човек разполага с отговора на вечния си въпрос.
Спенс поклати глава.
— Доказателство за какво? Защо точно Бог? Защо не свръхестествените способности и мистиката около онази история със седмия син? Или пък извънземни? Защо винаги трябва да бъде Бог?
— Стига, Хенри! Всичко е съвсем ясно и очевидно. — И тогава внезапно осъзна, че текстът не е завършен. — Къде е краят му? Има ли още?
Уил повдигна глава, колкото да отговори:
— Да, има и още. Продължавай нататък.
Кениън продължи с писмото на Калвин и го прочете с нарастващо тържество в гласа си.
— Може и да не си убеден, Хенри, но най-великият теолог от онова време е бил!
— Че какво друго му е оставало да си помисли? — изсумтя Спенс. — Наместил е всичко в познатия му контекст. Нищо чудно няма в това.
— Невъзможен си!
— А ти си се запънал като магаре на мост.
— Е, поне в едно можем да се съгласим — каза Кениън. — Това е доказателство откъде Калвин е взел идеята за предопределеността, която е в основата на учението му.
— Виж, тук съм съгласен — кимна Спенс.
Кениън моментално му скочи:
— И ако избера като Калвин да вярвам с пълна убеденост, че Бог знае всичко, което ще се случи, защото е избрал какво ще се случи и следователно го причинява, тогава трябва да се съгласиш и с това!
— Вярвай в каквото си искаш.
Двамата стари приятели продължиха да спорят, без да си правят труда да включат Уил в разговора. Виждаха, че иска да бъде оставен на мира.
Писмото на Нострадамус накара Спенс да се разхили.
— Винаги съм си мислил, че е един дърт мошеник!
— Май си наполовина прав! — възкликна Кениън. — Изглежда по някаква причина пълните способности не се предават по женска линия. Наследил е половината тесте. Затова писанията му са толкова мъгляви.