Мюлер се беше възстановил напълно и сега беше един от любимците на Санчес. Когато дойде вестта, че Нанси и семейството й са станали обект на покушение, първата й работа бе да нареди на Мюлер да я закара до Уайт Плейнс.
В пустата чакалня Санчес попита Уил как е и му изказа съболезнованията си. Мюлер изчака кратката човешка размяна на реплики да приключи и моментално се включи откъм неприятната страна.
— В полицейския доклад се казва, че си бил извън къщата за час и половина.
— Съвсем правилно си прочел доклада, Джон.
— Пиел си в някакъв бар.
— Доколкото имам опит, баровете са доста добро място да си намериш питие.
— Не можеше ли да пиеш в къщата?
— Тъст ми беше страхотен човек, но пиеше само вино. На мен пък ми се прииска уиски.
— Доста удобен момент да излезеш, не мислиш ли?
Уил направи две крачки, сграбчи го за реверите и го тресна в стената. Изкушаваше се да задържи по-дребния мъж с едната ръка и да превърне лицето му в пихтия с юмрук. Когато Мюлер започна да вдига ръцете си, за да се освободи, Санчес им извика и на двамата да престанат.
Уил го пусна и отстъпи. Дишаше тежко, зениците му се бяха свили като топлийки от гняв. Мюлер оправи сакото си и му хвърли самодоволна усмивка, сякаш го уверяваше, че още не са приключили.
— Уил, какво според теб е станало снощи? — с равен глас попита Санчес.
— Някой е влязъл с взлом, докато сме били на вечеря. Нагласили са пещта. Ако не бях излязъл, сега трима души щяха да са в кома.
— В кома? — обади се Мюлер. — Защо не мъртви?
Уил не му обърна внимание, сякаш не съществуваше.
— Кой според теб е бил мишената? Ти? Нанси? Родителите й?
— Родителите й просто извадиха лошия късмет да са там.
— Добре — търпеливо рече Санчес, — ти или Нанси?
— Аз.
— Кой е отговорен? Какъв е мотивът?
— Знам, че няма да ти е приятно да го чуеш, Сю, но това все още е случаят „Апокалипсис“.
Очите й се присвиха.
— Какво означава това, Уил?
— Случаят не е приключвал.
— Да не искаш да кажеш, че серийният убиец пак е започнал да действа?
— Не казвам това. Казвам, че случаят не е приключвал.
— Това са безсмислици, пълни глупости! — запротестира Мюлер. — Какви са доводите ти?
— Сю — каза Уил, — знаеш, че случаят се получи доста усукан. Знаеш, че бях отстранен. Знаеш, че бях пенсиониран. Знаеш, че не бива да задаваш никакви въпроси. Нали?
— Да — тихо се съгласи тя.
— Стават разни неща, при това толкова високо, че свят ще ти се извие. Онова, което зная, е потулено с федерално споразумение за конфиденциалност, което може да бъде отменено единствено със заповед на президента. Затова ще ти кажа само, че има хора, които искат определени неща от мен и са готови да убиват, за да се доберат до тях. Ръцете ти са вързани. Не можеш да ми помогнеш по никакъв начин.
— Та ние сме ФБР, Уил! — възкликна тя.
— Хората, които са по петите ми, са на същата страна, на която е и ФБР. Това е всичко, което мога да кажа.
Мюлер изсумтя.
— Тази глупост е най-удобното оправдание, което съм чувал през живота си. Казваш ни, че не можем да те разследваме заради някаква си секретна дивотия на най-високо ниво. Стига глупости!
— Отивам да видя сина си — отвърна Уил. — А вие правете каквото си искате. Успех.
Сестрите го оставиха сам до интензивната кошарка на Филип. Дихателната тръба беше извадена и цветът на лицето му отново ставаше нормален. Фили спеше и малката му ръчичка се мъчеше да хване нещо в съня.
Уил кипеше като тенджера под налягане. Застави се да се съсредоточи. Нямаше време за умора. Нямаше място за мъка. И никакъв шанс да бъде скован от страх. Концентрира цялата си енергия върху единствената емоция, за която знаеше, че е надежден съюзник — гнева.
Ясно беше, че Малкълм Фрейзър и копоите му са някъде наоколо, може би съвсем наблизо. Наблюдателите имаха преимущество — разполагаха с датите на смъртта, — но то се изчерпваше само с това. Знаели са, че ще успеят да убият родителите на Нанси. Надявали са се, че той и семейството му ще изпаднат в кома. Но се бяха провалили. Сега той имаше предимство. Не се нуждаеше от полицията или от ФБР. Трябваше му само собствената му сила. Усещаше тежестта на пистолета в кобура на кръста, болезненото мушкане на цевта в бедрото му. Насочи болката срещу мисления образ на Фрейзър.