Обаче когато те кани в голф клуба си да изиграете осемнайсет дупки в някоя ясна неделна сутрин в началото на май, не казваш не. И не отказваш, когато те покани на обяд в „Синчеца“, не веднъж, а два пъти за една седмица, настоявайки да си поръчваш най-скъпите ястия в менюто. Докато не знае тайната ти, докато не подозира какво търсиш в Спокейн, можеш да понасяш напрежението от това постоянно следене. Понасяш го тъкмо защото намираш за непоносимо да си с него, защото го съжаляваш, че е станал такава развалина, защото всеки път, когато усетиш циничното отчаяние да се процежда в гласа му, знаеш, че и ти си отчасти отговорен за това, че то е там.
За втори път обядвали в „Синчеца“ една сряда следобед в края на май. Ако Хектор бил подготвен за онова, което щяло да последва, навярно щял да реагира другояче, но след двайсет и пет минути общи приказки въпросът на О’Фелън го изненадал отведнъж. Онази вечер, като се върнал в пансиона си на другия край на града, Хектор написал в дневника си, че за него вселената променила формата си в един-единствен миг. Всичко ми е убягвало. Всичко съм разбирал погрешно. Земята е небето, слънцето е луната, реките са планини. Друг свят съм гледал. После, докато събитията от вечерта още били пресни в паметта му, записал дума по дума разговора си с О’Фелън.
Та значи, Лосър, попитал го внезапно О’Фелън, кажи ми какви са намеренията ти.
Тази дума не я разбирам, отвърнал Хектор. Пред мен стои една чудесна пържола и имам сериозното намерение да я изям. За това ли питате?
Ти си умно момче, Чико. Знаеш какво имам предвид.
Моля да ме извините, сър, но тези намерения ме озадачават. Не мога да ги схвана.
Дългосрочните ти намерения.
А, сега разбирам. Говорите за бъдещето, идеите ми за бъдещето. Спокойно мога да кажа, че единствените ми намерения са да продължавам в същия дух. Да работя за вас. Да правя каквото мога за магазина.
И какво друго?
Няма друго, мистър О’Фелън. Говоря чистосърдечно. Вие ми дадохте златна възможност и аз възнамерявам да я оползотворя изцяло.
А кой според теб ходатайства да ти дам тази възможност?
Не мога да кажа. Винаги съм си мислил, че е било ваше лично решение, че вие самият ми давате този шанс.
Нора беше.
Мис О’Фелън ли? Никога не ми е казвала. Представа си нямах, че това е нейна работа. Вече й дължа толкова много, а ето че дългът ми нараства още повече. Вашите думи ме карат да съм по-скромен.
Харесва ли ти да я гледаш как страда?
Мис Нора да страда? Но защо, за бога, ще страда? Та тя е забележително, енергично момиче и всеки я уважава. Зная, че на сърцето й тежат семейни трагедии — както тежат и на вашето сърце, сър, — но като изключа сълзите, които понякога пролива за изчезналата си сестра, тя ми се е явявала само в най-живо и бойко настроение.
Тя е силна. Стяга се за пред другите.
Огорчава ме да го чуя.
Миналия месец Албърт Суийни поиска ръката й и тя му отказа. Защо мислиш, че го стори? Момчето е син на Хайръм Суийни — щатският сенатор, най-силният републиканец в района. Можеше да си живее царски следващите петдесет години, но каза „не“. Защо мислиш, че го стори, а, Лосър?
На мен ми каза, че не го обича.
Правилно. Защото обича друг. И кой мислиш, че е тоя друг?
Невъзможно ми е да отговоря на този въпрос. Нищо не знам за чувствата на мис Нора, сър.
Ти не си мека китка, нали, Херман?
Моля, сър?
Мека китка. Педал.
Не, разбира се.
Тогава защо не направиш нещо?
Говорите със загадки, мистър О’Фелън. Не разбирам.
Уморен съм, синко. Останало е едно-единствено нещо, заради което живея, и след като се погрижа за това нещо, искам само да се гътна на спокойствие. Помогни ми и ще сключим сделка. Кажи само една дума, амиго, и всичко е твое. Магазинът, бизнесът, всичко.
Предлагате да ми продадете бизнеса си? Аз нямам пари. Не съм в състояние да сключвам такива сделки.
Миналото лято се пръкна отнякъде в магазина да молиш за работа, а сега ти дърпаш конците. Бива те в това, Лосър. Нора беше права за теб и аз няма да й заставам на пътя. Никому вече няма да стоя на пътя. Каквото иска, това ще получи.
Защо все намесвате мис Нора? Мислех, че правите бизнес предложение.