През цялото време Хектор я смятал за безопасна. Тя не задавала въпроси, нито пък се ровела в миналото му и за шестте и половина месеца, в които работели заедно, той нито веднъж не я видял да погледне вестник, камо ли да говори за новините. Веднъж, по заобиколен начин, той споменал за онзи ням комик, който изчезнал преди няколко години. Как му беше името, попитал, потривайки пръсти, сякаш се мъчел да се сети, но Силвия му отвърнала с един от своите празни, безразлични погледи. Хектор приел това като знак, че не е запозната със случая. В някакъв момент обаче явно някой бил говорил с нея. Хектор така и не разбрал кой, но подозирал, че е нейното приятелче — тъй нареченият й закрилник, Биги Лоу, сто и двайсеткилограмово добиче, който започнал кариерата си в Чикаго като бияч по танцовите зали и сега управлявал нощния живот в „Бялата къща“. Навярно Биги й дал тоя акъл, натъпкал й главата с приказки за лесни пари и директни схеми на изнудване; а може би Силвия играела своята си игра, опитвала се да изцица от Хектор някой долар в повече за себе си. Така или иначе, алчността я завладяла и когато Хектор подушил какво си е наумила, оставало му единствено да избяга.
Станало в Кливланд, по-малко от седмица преди Коледа. Отишли там с влак по покана на един богат производител на гуми, изпълнили си френско-либертинския акт пред три дузини мъже и жени (дошли в къщата на индустриалеца да участват в редовната частна оргия, която той уреждал два пъти годишно) и сега седели на задната седалка в лимузината на своя домакин, на път за хотела, където щели да подремнат няколко часа, преди да се върнат в Чикаго следващия следобед. Току-що им били платили рекордна сума за свършената работа: хиляда долара за едно-единствено, четирийсетминутно представление. Делът на Хектор трябвало да е четиристотин долара, но когато Силвия преброила парите на гумения магнат, дала на партньора си само двеста и петдесет.
Това са двайсет и пет процента, забелязал Хектор. Дължиш ми още петнайсет.
Не мисля, отговорила Миърс. Толкова ти се полагат, Хърм, и аз да съм на теб, ще се радвам на късмета си.
Нима? И на какво дължа тази внезапна промяна във фискалната политика, драга Силвия?
Нищо физикално няма, пич. Говорим за долари и центове. Надуших нещо вкусничко, да ти кажа, и ако не щеш да го разправя на целия град, ще си траеш с твоите двайсет и пет. Няма вече четирийсет. Онова време мина, точка по въпроса.
Ти се ебеш като принцеса, скъпа. Разбираш секса по-добре от всяка друга жена, която съм срещал, но мисленето не ти е най-силната страна, или бъркам? Ако искаш да направим ново разпределение, хубаво. Да седнем и да го обсъдим. Но няма да сменяш правилата, без първо да се посъветваш с мен.
Окей, мистър Холивуд. Тогава зарежи маската. Ако направиш това, може да си променя решението.
Аха. Значи това била работата.
Когато някой тип не иска да си показва лицето, значи си има някаква тайничка, нали? А когато някое момиче надуши тайничката, играта става друга. Сключих сделка с Хърм. Ама няма никакъв Хърм, а? Той се казва Хектор и щом е така, започваме всичко отначало.
Тя можела да започва всичко отначало колкото пъти иска, но това щяло да стане без него. Когато след няколко секунди лимузината паркирала пред хотел „Куяхога“, Хектор й казал, че ще говорят пак на сутринта. Утрото е по-мъдро от вечерта, рекъл, искал да поразмисли малко, преди да вземе решение, но бил сигурен, че ще стигнат до споразумение, което да удовлетворява и двамата. После й целунал ръка, както винаги, когато се разделяли след представление — полуподигравателен, полукуртоазен жест, който бил станал стандартният им начин да си кажат довиждане. От триумфалната гримаса, която огряла лицето на Силвия, докато повдигала ръка към устата му, Хектор разбрал, че тя си няма и представа какво е сторила. Не го била изнудила да й дава по-голям дял от печалбата, просто сложила край на шоуто.