И Хектор й се оставил.
Отначало не. Но после тя заплашила да го напусне и той най-сетне се предал. Без особена съпротива, трябва да отбележа. Така му се искало да се върне обратно към киното. Десет години сънувал ъгли на снимане, падове на светлината, сюжети. Това било единственото нещо, с което искал да се занимава, единственото нещо, което имало смисъл за него.
Ами обещанието му? Как е оправдал това, че нарушава думата си? От всичко, което ми разказа за него, не виждам как е могъл да го стори.
Сцепил косъма на две и после сключил договор с дявола. Ако в гората падне дърво, без никой да го чуе, то издава ли звук, или не? По онова време Хектор вече бил изчел доста книги, знаел всичките трикове и аргументи на философите. Ако някой направи филм и никой не го види, съществува ли филмът, или не? Ето как измислил да се оправдае. Решил да прави филми, които никога нямало да бъдат показани пред публика, да прави филми заради самото удоволствие от правенето на филми. Това било проява на зашеметяващ нихилизъм, но оттогава винаги е изпълнявал своята част от сделката. Представи си да знаеш, че си добър в нещо, толкова добър, че светът би изпаднал в страхопочитание, ако види работата ти — но ти живееш скрит от този свят. За да постъпиш като Хектор, е необходима голяма концентрация и твърдост — и мъничко лудост. И Хектор, и Фрида са мъничко луди, струва ми се, но са постигнали нещо забележително. Емили Дикинсън е писала в неизвестност, но се е опитвала да публикува стиховете си. Ван Гог опитал да продаде всичките си картини. Доколкото ми е известно, Хектор е първият човек, създал творбите си със съзнателното, предварително намерение да ги унищожи. Ще кажеш, разбира се, Кафка — той заръчал на Макс Брод да изгори ръкописите му, но когато настъпил решителният момент, Брод не могъл да го свърши. Фрида обаче ще го свърши. Това е вън от съмнение. В деня, в който Хектор умре, тя ще отнесе филмите в градината и ще ги изгори до един — всяка лента, всеки негатив, всеки кадър, който е заснел. Това е сигурно. И ние двамата с теб ще сме единствените свидетели.
За колко филма става дума?
Четиринайсет. Единайсет пълнометражни, по деветдесет минути или повече, и още три под един час.
Предполагам, че е зарязал комедиите?
„Вести от Антисвета“, „Балада за Мери Уайт“. „Пътешествия в скрипториума“, „Засада край Самотната скала“. Това са някои от заглавията. Не звучат много забавно, нали?
Не, май трудно биха минали за комедии. Но не са и прекалено мрачни, надявам се?
Зависи какво влагаш в думата. Аз не ги намирам за мрачни. Сериозни, да, и често доста странни, но не мрачни.
Какво влагаш в думата „странен“?
Филмите на Хектор са до крайна степен интимни, със забавен ритъм, с приглушени тонове. Но винаги го има този фантастичен елемент, който ги пронизва, някаква чудата поезия. Нарушил е много от правилата. Правил е неща, които не се очаквали от един режисьор.
Например?
Разказвач, например. Разказването в киното се смята за слабост — знак, че образите не работят; но Хектор го използва безрезервно в много от филмите си. В един от тях, „История на светлината“, няма нито дума диалог. Разказ като разказ от начало до край.
Какво още е сбъркал? Сбъркал нарочно, имам предвид.
Останал е извън примката на комерса, а това означавало, че може да работи без задръжки. Хектор използвал свободата си, за да експериментира с неща, до които другите режисьори не си и помисляли да се докоснат, особено през четирийсетте и петдесетте. Голи тела. Откровен секс. Раждане. Уриниране, изхождане. Тези сцени са малко шокиращи отначало, но шокът се измирисва бързо. В края на краищата те са една естествена част от живота, но не сме свикнали да ги гледаме изобразени във филм, затова в първите секунди подскачаме и се впечатляваме. Хектор не задълбава особено в тях. След като веднъж разбереш колко неща са възможни в неговото творчество, така наречените табута и безпардонни моменти се сливат в цялостната тъкан на историите. В някакъв смисъл тези сцени били и форма на самозащита — за всеки случай, ако някой рече да избяга с лентите. Трябвало да се погрижи филмите му да са непродаваеми.
И твоите родители са им помагали във всичко това.
Всичко било на принципа „плюй си на ръцете, направи си сам“. Хектор пишел, режисирал и редактирал филмите. Баща ми се грижел за осветяването и за камерата и след края на снимките с майка ми вършели цялата лабораторна работа. Те проявявали лентите, изрязвали негативите, миксирали звука, през тях минавало всичко, докато стигне окончателния си вариант.