Там, в ранчото?
Хектор и Фрида превърнали имота си в малко киностудио. Започнали да строят през май 1939 и през март 1940 година вече разполагали със завършена, самодостатъчна вселена, частен център за производство на филми. Една от постройките оборудвали с двойно звукозаписно студио, както и дърводелска работилница, шивачница, гримьорни, да не говорим за допълнителното пространство, отделено за складиране на декори и костюми. Друга била отредена за постпродукцията. Не можели да рискуват да изпратят лентите си в чужда лаборатория, така че си построили своя. Тя се побрала в едното крило. В другото се помещавали редакторското студио, прожекционната и подземният архив за ленти и негативи.
Цялото това оборудване не ще да е било евтино.
Струвало им над сто и петдесет хиляди долара да направят всичко това. Но можели да си го позволят, пък и повечето неща трябвало да се купят еднократно. Няколко камери, но само една машина за редактиране, един чифт прожектори и една оптична машина за разпечатване. След като се снабдили с каквото им трябвало, работели със строго ограничен бюджет. Наследството на Фрида трупало лихва, а те гледали да теглят от основната сума колкото се може по-малко. Работели в малки мащаби. Нямало как иначе, ако искали да се оправят с наличните пари, и то без да ги изхарчат.
А Фрида отговаряла за декорите и костюмите.
Покрай другото. Помагала и на Хектор в крайната обработка, а докато правели филм, тя вършела едновременно няколко различни неща. Редактирала сценария, снимала с бамбука, нагласявала фокуса — каквото трябвало да се върши за деня, на момента.
А майка ти?
Моята Фей. Моята красива, обична Фей. Беше актриса. Дошла в ранчото през 1945 година, за да участва в един от филмите, и с баща ми се влюбили. Нямала и двайсет и пет. След това играела във всеки филм, който правели, най-вече главната женска роля, но понякога асистирала на други актриси. Шиела костюми, боядисвала декори, съветвала Хектор относно сценариите му, работела с Чарли в лабораторията. Тъкмо това била тръпката. Нямало човек, който да върши само едно нещо. Всички се включвали, всички отделяли безумно много време. Месеци наред пипкава подготовка, месеци наред изпипване след снимките. Правенето на филми било бавна, деликатна работа и понеже толкова малко хора се опитвали да вършат толкова много неща, напредвали със скоростта на охлюв. Обикновено им отнемало по две години да завършат проекта си.
Разбирам защо Хектор и Фрида са искали да стоят там — или поне отчасти го разбирам, блъскам си главата да го разбера, — но все още съм изумен от майка ти и баща ти. Чарли Грунд е бил талантлив оператор. Изследвал съм работата му, зная какво е правил с Хектор през 1928 година и не мога да си обясня защо е зарязал кариерата си.
Баща ми тъкмо преживявал развод. Бил на трийсет и пет, карал трийсет и шестата, а все още не бил пробил в челния ешелон на холивудските оператори. След петнайсет години в бизнеса все още работел по второстепенни продукции — ако изобщо имал какво да работи. Уестърни, бостънски чернилки, детски сериали. Имал страхотен талант — и още как, но бил тиха вода, от онези хора, които сякаш никога не са напълно доволни от себе си, и другите често вземали стеснението му за арогантност. Все така не успявал да вземе добрите оферти и постепенно това започнало да му се отразява да стопява самочувствието му. Когато първата му жена го напуснала, за няколко месеца слязъл при дяволите. Пиел ужасно много, самосъжалявал се, занемарил работата си. И ето че тогава му се обадил Хектор — точно когато бил стигнал дъното.
Това все още не обяснява защо се е съгласил. Няма човек, който прави филми и не иска никой друг да ги види. Просто няма такова нещо. Та какъв е иначе смисълът да слагаш филм в камерата?
Това не го интересувало. Знам, че ти е трудно да го повярваш, но единственото, което имало значение за него, било работата. Резултатите били от второстепенна важност, от нулева почти. Доста кинаджии са такива — особено онези зад кадъра, бачкаторите, черноработниците. На тях им харесва да измерват нещата. Харесва им да държат техниката в ръце и да я карат да върши каквото пожелаят. Не става дума нито за изкуство, нито за идеи. Става дума да се захванеш с нещо и да го свършиш както трябва. Баща ми имал и добри, и лоши моменти в кинобизнеса, но го бивало да прави филми, а Хектор му дал възможност да върши това, без да се притеснява за бизнеса. Ако бил някой друг, едва ли щял да приеме. Но баща ми обичал Хектор. Винаги повтаряше, че онази година, когато работил за „Калейдоскоп“, била най-щастливото време в живота му.