А какво е мястото на Фрида в цялата тази работа? Тя помагаше ли ви, или не?
Нечестно е спрямо нея, но тя положи всички усилия да бъде с нас. Мисля, че не е съгласна с Хектор, но не иска да застава на пътя му. Сложно е. Всичко е сложно с Фрида.
Колко време мина, кога се реши да разпратиш филмите на Хектор?
Това стана в самото начало. Все още не знаех дали мога да му имам доверие и го предложих като тест, за да проверя, дали е откровен с мене. Ако ми беше отказал, едва ли щях да остана. Трябваше ми той да пожертва нещо, да ми даде знак, че ще бъде честен. Той разбра това. Никога не сме го обсъждали толкова нашироко, но той разбра. Ето защо не направи нищо, за да го спре.
Това все още не означава, че е бил честен с теб. Пуснала си отново в обращение старите му филми. Каква е белята в това? Сега хората си го спомнят. Един луд професор от Върмонт даже написа книга за него. Но това с нищо не променя историята.
Всеки път, когато ми казваше нещо, аз го проверявах. Бях в Буенос Айрес, проследих какво е станало с костите на О’Фелън, изрових старите вестникарски статии за престрелката в банката в Сандъски, говорих с над дузина актьори, които са работили в ранчото през четирийсетте и петдесетте. Няма никакви несъответствия. Естествено, някои хора не можах да намеря, а други се оказаха мъртви. Жул Блаущайн например. Все още нямам и нищо за Силвия Миърс. Но ходих в Спокейн и говорих с Нора.
Тя е още жива?
Жива и здрава. Поне преди три години беше.
И?
Омъжила се за човек на име Фарадей през 1933 година и родила четири деца. Тези четири деца народили единайсет внуци, а точно по времето на моето посещение един от внуците се готвеше да я направи прабаба.
Чудесно. Не знам защо го казвам, но се радвам да го чуя.
Преподавала в четвърти клас петнайсет години, после я направили директорка на училището. Като такава и се пенсионирала през 1976 година.
С други думи, Нора си останала Нора.
Когато отидох там, беше на седемдесет и нещо, но като че ли още си беше същата жена, която Хектор ми бе описал.
Ами Херман Лосър? Помнеше ли го?
Разплака се, когато произнесох името му.
Какво имаш предвид под „разплака се“?
Имам предвид, че очите й се напълниха със сълзи и че сълзите се стекоха по бузите й. Разплака се. Както плачем аз и ти. Както плаче всеки.
Мили боже!
Беше толкова стресната и смутена, че стана и излезе от стаята. Когато се върна, пое ръката ми и каза, че съжалява. Познавала този човек много отдавна, но никога не успяла да го пропъди от паметта си. Той бил в мислите й всеки ден през изминалите петдесет и четири години.
Това си го измисляш.
Нищо не си измислям. Ако не го бях чула със собствените си уши, и аз нямаше да повярвам. Но така беше. Всичко се оказа така, както го беше казал Хектор. Всеки път, когато мисля, че ме е излъгал, излиза, че е казвал истината. Това прави историята му толкова невъзможна, Дейвид. Защото ми е казал истината.
7
Тази нощ небето беше безлунно. Помня как слязох от микробуса, стъпих на земята и си казах: Алма носи червено червило, микробусът е жълт, а небето — безлунно. В тъмнината зад главната постройка смътно различих контурите на Хекторовите дървета — масивни кораби от сянка, полюшвани от вятъра.
В началото на „Мемоарите на един мъртвец“ се говори за дървета. Открих, че за това си мисля, докато вървяхме към входната врата, опитвах се да си припомня своя превод на третия абзац от двете хиляди страници на Шатобриан — онзи, който започва с думите Ce lieu me plaot; il a remplacé pour moi les champs paternels и завършва със следните изречения: Чувствам се привързан към своите дървета. Посветил съм им елегии, сонети, оди. Всяко едно от тях съм галил със собствените си ръце, всяко едно съм освобождавал от червея, нападнал корените му, или от гъсеницата, вкопчила се в листата му. Познавам ги всички по име, като да са ми деца. Те са моето семейство. Друго нямам и се надявам да съм край тях, докато умирам.
Не очаквах да го видя тази нощ. Когато Алма се обади от летището, Фрида й каза, че Хектор най-вероятно ще спи, когато пристигнем в ранчото. Все още се държал, каза, но едва ли щял да е в състояние да говори с мен преди утре сутринта — при положение, че издържи дотогава.