След онези първи трескави минути нещата поутихнаха за няколко часа. Фрида остана на втория етаж, седнала на стола, който бях заел аз по време на визитата си при Хектор, а ние двамата с Алма слязохме в кухнята, която се оказа просторно, ярко осветено помещение с каменни стени, камина и разни домакински прибори, които изглеждаха като произведени в началото на шейсетте. Почувствах се добре там, добре ми беше да седя на дългата дървена маса до Алма и да усещам докосването на ръката й на същото място, където само преди миг ме бе докоснал Хектор. Два различни жеста, два различни спомена, насложени един върху друг. Кожата ми бе станала палимпсест от мимолетни усещания, и всеки нов пласт носеше отпечатъка на собствената ми самоличност.
Вечерята се състоеше в събрани оттук-оттам неща — някои топли, някои студени: леща, сух салам, сирене, салата и бутилка червено вино. Храната ни поднесоха Хуан и Кончита, „странните малки хора, които не могат да говорят“, и макар да не отричам, че някак си ме изнервяха, бях твърде ангажиран с други неща, за да им обърна по-сериозно внимание. Алма каза, че били близнаци и се хванали на работа при Хектор и Фрида като били на осемнайсет, преди повече от двайсет години. Мислено отбелязах перфектно оформените им миниатюрни тела, грубите им селски лица, сияещите им усмивки и очевидната им добронамереност, но да гледам как Алма разговаря с тях на езика на знаците ми беше по-интересно, отколкото да гледам как те разговарят с нея. Впечатлих се, че Алма е усвоила знаците толкова добре, учудих се как изстрелва изречения с резки извивки и пируети на пръстите си и понеже това бяха пръстите на Алма, тъкмо тях исках да гледам. В края на краищата времето напредваше и скоро щяхме да си лягаме. Напук на всичко друго, което се случваше в момента, това бе предпочитаната посока на мислите ми.
Сещаш ли се за тримата братя мексиканци? — попита Алма.
Онези, дето помогнали при строежа на първата къща.
Братята Лопес. В семейството имало и четири момичета, Хуан и Кончита са най-малките деца на третата сестра. Братята Лопес подготвяли площадките за повечето от филмите на Хектор. Те самите имали общо единайсет сина и баща ми обучил пет-шест от момчетата за филмови техници. От тях се състоял екипът. Бащите сглобявали площадките и апаратурата, а синовете зареждали камерите, придвижвали платформата, грижели се още за звука и за реквизита, били осветители, разносители… това продължило с години. Като деца си играехме с Хуан и Кончита. Това са първите ми приятели на този свят.
Най-сетне Фрида слезе по стълбите и седна при нас на кухненската маса. Кончита миеше чиния на мивката (беше се качила на столче и тялото й на седемгодишно дете демонстрираше сръчността на възрастен) и в мига, в който видя Фрида, я посрещна с продължителен, питащ поглед, сякаш очакваше някакви инструкции. Фрида кимна, Кончита остави чинията, избърса си ръцете в кърпата и излезе от стаята. Не бе произнесена и дума, но явно се качваше горе при Хектор, явно се редуваха да седят при него.
По моя преценка Фрида Спелинг беше на седемдесет и девет години. След описанието на Алма очаквах да видя някаква фурия — безкомпромисна, вдъхваща страх жена, титан някакъв — но жената, която седна до нас онази вечер, беше притихнала, кротка, почти резервирана в поведението си. Без червило, без грим, без каквото и да е усилие да направи нещо с косата си, но все пак женствена, все пак красива по някакъв чезнещ, безтелесен начин. Докато я гледах, започнах да усещам, че тя е от онези редки хора, у които умът в крайна сметка надделява над материята. Възрастта не смачква такива хора. Състарява ги, но не ги променя вътрешно, и колкото по-дълго живеят, толкова по-пълно и безпрекословно въплъщават своя дух.
Извинете ме за бъркотията, професор Зимър, каза тя. Идвате в труден момент. Хектор никак не беше добре сутринта, но когато му казах, че с Алма сте напът, той настоя да остане буден. Надявам се да не му е дошло в повече.
Хубаво си поприказвахме, отвърнах. Видя ми се щастлив, че съм дошъл.
Може би не е точно щастие, но той наистина го възприема някак много — не знам как, — много силно. Създадохте голямо оживление в тази къща, професоре. Сигурна съм, че го съзнавате.