Кони Уилис
Книга на Страшния съд
На Лора, и Корделия — моите две Киврини
Благодарности
Отправям специалните си благодарности на главния библиотекар Джейми Лару, както и на останалата част от персонала в градската библиотека на Грийли за безкрайната им и безценна помощ.
Искам също така да изразя дълбоката си благодарност на Шийла и Кели, Фрейзиър и Сий и особено на Марта — приятелите си, които обичам най-много.
И за да не изчезнат с времето нещата, които трябва да останат в паметта ни, за да не се изпарят те от спомените на тези, които идат след нас, аз, който съм свидетел на толкова злини, докато обхождам с поглед целия свят, притиснат в лапите на Сатаната, изпълнен с усещането, че обитавам света на мъртвите, аз, в очакване на смъртта, изписах върху белия лист всичко, на което станах свидетел.
И за да не изчезне писанието заедно със създателя си, както отива на вятъра трудът на труженика, оставям място върху пергамента за продължението на моите писмена, ако с Божията помощ някой оцелее, ако някой от рода Адамов избегне тоя мор и продължи делото, което аз започнах…
Брат Джон Клин
Първа книга
Най-ценното у един клисар не е силата му, а способността му да усеща ритъма на времето… Съберете тези две неща в ума си и нека си останат така навеки — камбаните и времето, камбаните и времето.
1.
Господин Дануърти отвори вратата на лабораторията и стъклата на очилата му незабавно се запотиха.
— Много ли закъснях? — попита той, след като ги свали със замах и присви очи към Мери.
— Затвори вратата — каза тя. — Въобще не те чувам от тия идиотски коледни песни.
Дануърти затвори вратата, но звуците от „Напред в Божието име“ продължиха да долитат от четвъртития вътрешен двор на колежа.
— Много ли закъснях? — повтори той въпроса си.
Мери поклати глава.
— Изпусна само речта на Гилкрист. — И отдръпна назад стола си, та Дануърти да може да се промуши покрай нея в тясното помещение за наблюдения. Мери беше свалила палтото и вълнената си шапка и ги беше метнала върху единствения друг стол, където в огромна чанта се мъдреха цял куп подаръци. Посивялата й коса беше в пълен безпорядък и изглеждаше така, сякаш Мери се беше опитала да я тупира, след като си беше свалила шапката. — Едно дълго словоизлияние за първото пътешествие на факултета по медиевистика във времето и за това как колежът „Брейзноуз“ заема полагащото му се място на най-яркия скъпоценен камък в короната на историята. Още ли вали?
— Да — отвърна той, докато изтриваше очилата си с шала. Нагласи тънките им дръжки на ушите си и се отправи към отделеното с тънко стъкло помещение, за да погледне мрежата. В средата на лабораторията се намираше една разбита карета, около която бяха струпани обърнати куфари и дървени сандъци. Над тях висяха защитните щитове на мрежата — приличаха на дипли на прозирен парашут.
Курсовият ръководител на Киврин Латимър беше застанал до един от големите куфари. Изглеждаше още по-състарен и несигурен. Облечена в дънки и жилетка на терорист, Монтоя се беше надвесила над конзолата и поглеждаше нервно електронния часовник на китката си. Пред конзолата пък беше седнал Бадри, който ту набираше нещо на клавиатурата, ту се мръщеше на данните, които излизаха на екрана.
— Къде е Киврин? — попита Дануърти.
— Изобщо не съм я виждала — отговори Мери. — Ама ела да седнеш де. Спускането няма да стане преди пладне, но се съмнявам, че въобще ще успеят да я измъкнат дотогава. Особено ако Гилкрист реши да дръпне още една реч.
Тя метна палтото си на облегалката на стола, а пълната с подаръци чанта постави на пода до краката си.
— Искрено се надявам, че всичко това няма да продължи цял ден. В три трябва да взема сина на племенничката си от станцията на метрото.
Тя започна да бърника в пазарската чанта.
— Племенничката ми Дирдри замина за Кент за празниците и ме помоли да се грижа за него. Много се надявам, че няма да вали през цялото време, докато е тук. — Тя едновременно говореше и ровеше в чантата. — Казва се Колин, на дванайсет години е, много добро дете и много будно, обаче има най-проклетия речник, който съм чувала. Всичко, което казва, е свързано или със смъртта, или направо с апокалипсиса. Освен това Дирдри му дава да яде бонбони на корем.
Тя продължаваше да рови в чантата.
— Виж какво му взех за Коледа. — И тя извади една продълговата кутия на зелени и червени райета. — Надявах се, че ще довърша покупките преди да дойда тук, но валеше като из ведро, а освен това не мога да издържам на този призрачен дигитален камбанен звън по Главната улица.