(Пауза)
Пак отидох до конюшнята (след като се убедих, че Мейзри е в кухнята), но Гавин го нямаше, нито пък коня му Гринголет. Там бяха обаче сандъците ми и разглобените части от каретата. Гавин трябва да е направил поне десетина курса, докато донесе всичко. Разрових се из цялата купчина, но не можах да открия ковчежето. Надявам се, че не го е видял и то продължава да си лежи до пътя, където го оставих. Ако е така, сигурно е покрито със сняг, но днес вече има слънце и снегът малко по малко започва да се топи.
15.
Киврин така внезапно се излекува от пневмонията, че беше напълно убедена, че се е случило нещо, което най-сетне е активирало подсилената й имунна система. Болката в гърдите изчезна буквално за един ден, а раната на главата се заличи като по чудо.
Имейн я огледа подозрително, сякаш си мислеше, че има някаква измама, а самата Киврин много се зарадва при вида на напълно зарасналата рана.
— Трябва да благодариш на Бога, че те е излекувал в този неделен ден — рече старата жена с недоволна нотка в гласа и коленичи до леглото.
Беше ходила на църква и носеше сребърната си мощехранителница. Тя нагъна верижката между дланите си — „Също като записващото устройство“, помисли си Киврин — и започна да реди „Отче наш“, след което се изправи.
— Щеше ми се да бях дошла с вас на църква — каза Киврин.
Имейн изпуфтя.
— Аз си мислех, че си прекалено болна — отвърна тя, като натърти на „болна“, — а и службата беше доста нескопосана.
И подхвана целия списък от прегрешенията на отец Рош: бил прочел Евангелието преди „Господи помилуй“, по расото му имало капки от восък, бил забравил част от молитвеника. Докато изреждаше греховете му, тя като че ли започваше да се чувства все по-добре. А когато привърши дори поглади Киврин по ръката и рече:
— Още не си съвсем оздравяла. Остани в леглото още ден-два.
Киврин така и направи, като използва това време, за да запише на устройството наблюденията си — описа до най-малки подробности господарската къща, селото и всички, с които се беше видяла до този момент. По едно време дойде икономът с още една паница от горчивата отвара на жена си. Беше мургав едър мъж, който се чувстваше доста неудобно в най-доброто си неделно кожено палто и прекалено изискания сребрист пояс. Идва също така и едно момче горе-долу на възрастта на Роузмунд да каже на Еливис, че предният крак на кобилата й бил „нефелен“. Свещеникът обаче не се появи повече.
— Замина при ратая да го изповяда — обясни й Агнес.
Агнес продължаваше да бъде чудесен източник на информация — отговаряше с пълна готовност на въпросите на Киврин, независимо дали знаеше отговорите им, или не. Освен това бълваше доброволно каква ли не информация както за селото, така и за жителите му. Роузмунд беше доста по-сдържана и загрижена да изглежда колкото е възможно по-пораснала.
— Агнес, детинско е да говориш така. Трябва да се научиш да си държиш езика зад зъбите — казваше тя — забележка, която за щастие нямаше абсолютно никакъв ефект върху поведението на Агнес. Роузмунд обаче говореше доста за братята си и баща си, който бил обещал, че „на всяка цена ще дойде при нас за Коледа“. Очевидно го боготвореше и страдаше от липсата му. — Ще ми се да бях момче — рече веднъж тя, докато Агнес показваше на Киврин сребърната монета от едно пени, която й беше дал сър Блоет. — Тогава щях да остана с татко в Бат.
С помощта на двете момичета, както и от подочути разговори между Еливис и Имейн, а също така и от своите собствени наблюдения, Киврин успя да натрупа доста материал за селото. То беше по-малко, отколкото бяха изчислили в статистическия отдел размерите на Скендгейт, беше прекалено малко дори за средновековно селце. Киврин пресметна, че жителите му са най-много четирийсет, заедно със семейството на лорд Гийом и това на иконома. Последният имаше пет деца, освен бебето.
Имаше двама пастири и няколко земеделци, но иначе беше „най-бедното от всички владения на Гийом“, както беше казала Имейн, когато за пореден път се оплакваше, че трябвало да прекарат коледните празници тук. Жената на иконома беше местната кариеристка, а семейството на Мейзри — вечните непрокопсаници. Киврин записваше всичко — от статистически важни данни до произволни клюки — като събираше ръце за молитва при всеки удобен случай.
Снегът, който беше започнал да вали, когато я върнаха в къщата, продължи и цялата нощ, та чак до следобеда на другия ден. Натрупа почти трийсет сантиметра. Първия ден, през който Киврин вече беше на крака, валя дъжд. Тя се надяваше, че дъждът ще разтопи снега, но той само го втвърди до лед.