Тя се притесняваше, че няма да има никакви шансове да разпознае мястото на спускането, още повече че нито каретата, нито сандъците бяха там. Трябваше да накара Гавин да й го покаже, но това беше много по-лесно на думи, отколкото на дело. Той идваше само за да се нахрани или когато трябваше да пита нещо Еливис, но Имейн беше винаги там и гледаше, така че тя не смееше да го заговори.
Киврин започна да извежда момичетата на разходка — около двора и чак до селото — с надеждата, че някой път може да го засече, но него го нямаше — нито в плевнята, нито в конюшнята. Гринголет също не беше там. Киврин се чудеше дали е тръгнал по дирите на нападателите й въпреки забраната на Еливис, но Роузмунд обясни, че бил отишъл на лов.
— За сърни и елени за коледната гощавка — допълни Агнес.
Като че никой не обръщаше внимание къде водеше тя момичетата или пък колко дълго отсъстваха. Лейди Еливис кимваше разсеяно, когато Киврин й казваше, че ще ходят в конюшнята, а лейди Имейн дори не казваше на Агнес да си завърже добре пелерината или да си сложи ръкавиците. Сякаш бяха оставили децата изцяло на грижите на Киврин и ги бяха забравили напълно.
Бяха много заети с подготовката за Бъдни вечер. Еливис беше извикала всички жени — от млади момичета до старици — от селото и ги беше хванала да пекат и готвят. Двете прасета бяха заклани, повече от половината гълъби и гургулици също бяха убити и оскубани. Целият двор беше пълен с перушина, а въздухът — наситен с миризмата на прясно изпечен хляб.
През четиринайсети век Коледа се беше празнувала цели две седмици, изпълнени с гощавки, танци и игри. Киврин обаче се изненада, че Еливис следва традицията въпреки обстоятелствата. Явно беше убедена, че лорд Гийом наистина ще се прибере за Коледа, както беше обещал.
Имейн надзираваше почистването на залата, макар и да не преставаше да се оплаква от отвратителните условия и липсата на добри помощници. Тази сутрин беше довела иконома и още един мъж да свалят тежките плотове на масите от стените и да ги закрепят върху дървени магарета. След това накара Мейзри и още една жена, по чийто врат се виждаха безразборни светли белези от скрофулоза, да почистят масите с пясък и твърди четки, като нито за миг не ги изпусна от зоркия си поглед.
— Нямаме лавандула — каза тя на Еливис. — Нямаме и нови рогозки за пода.
— Ами ще се оправим с това, което имаме — отвърна Еливис.
— Нямаме и захар за леките сладки, а също така и канела. В Кърси има всичко в изобилие. А и той много ще ни се зарадва.
В този момент Киврин обуваше ботушките на Агнес, за да я заведе в конюшнята да видят понито й, и вдигна стреснато глава.
— Само на половин ден път е — каза Имейн. — По всяка вероятност капеланът на лейди Иволда ще прочете службата и…
Киврин не успя да чуе останалата част, защото в този момент Агнес рече:
— Моето пони се казва Сарацин.
— Много хубаво име — отвърна Киврин. Опитваше се да чуе разговора. Коледните празници бяха време, по което знатните особи имаха навик да си ходят на гости повече от обикновено. Трябваше да се сети за това по-рано. Вдигаха се с цялото домакинство и оставаха на гости по две-три седмици — поне до Богоявление. Ако отидеха в Кърси, можеха да останат много след датата за срещата й.
— Татко го нарече Сарацин, защото имал езическа душа — обясняваше Агнес.
— На сър Блоет ще му стане много обидно, когато разбере, че сме били толкова близо на Бъдни вечер и не сме го посетили — каза лейди Имейн. — Ще си помисли, че годежът се е провалил.
— Не можем да отидем в Кърси за Бъдни вечер — намеси се Роузмунд. До този момент тя беше седяла на пейката срещу Киврин и Агнес, заета с бродерията си, но сега се изправи. — Татко обеща, че на всяка цена ще се върне за Коледа. Много ще се разгневи когато дойде и види, че ни няма.
Имейн се извърна и я скастри:
— Много ще се разгневи да види, че дъщерите му са станали толкова диви, че говорят когато си пожелаят и се бъркат в неща, които не са им работа. — И пак се обърна към Еливис. — Моят син ще има достатъчно ум, че да ни потърси в Кърси.
— Съпругът ми нареди да стоим тук и да чакаме завръщането му — рече Еливис. — Ще бъде много доволен, че сме изпълнили заръката му. — И отиде до огнището да огледа бродерията на Роузмунд, като с това постави категоричен край на разговора.
„Няма да е за дълго обаче“ — помисли си Киврин, която наблюдаваше лейди Имейн. Възрастната жена стисна гневно устни и показа едно петънце на масата. Жената с белезите от скрофулоза незабавно отиде да го изстърже.