„Може би аз ще съм тази, която ще падне, а не Агнес“ — мислеше си тя, докато гледаше самоуверената стойка на Агнес. Момиченцето дори не се държеше, а се беше извило назад и бъркаше с една ръка в дисагите зад себе си.
— Да тръгваме! — каза Роузмунд нетърпеливо.
— Сър Блоет казва, че ще ми донесе сребърна юзда за Сарацин — отвърна Агнес и продължи да рови в дисагите.
— Агнес! Престани да бърникаш и тръгвай! — нареди Роузмунд.
— Сър Блоет каза, че ще ми я донесе когато ни дойде на гости за Великден.
— Агнес! — повтори Роузмунд. — Тръгвай! Може да завали.
— Не, няма — каза Агнес безгрижно. — Сър Блоет…
Роузмунд се извърна вбесена към сестра си.
— О, ти вече можеш да предсказваш времето? Ти си просто едно бебе! Едно пискливо бебе!
— Роузмунд! — намеси се Киврин. — Не говори така на сестра си. — Тя пристъпи към кобилата на Роузмунд и хвана хлабавите поводи. — Какво има, Роузмунд? Тревожи ли те нещо?
Роузмунд дръпна рязко поводите.
— Само това, че си губим времето тук, докато това бебе дрънка глупости!
Киврин пусна поводите и остави Коб да сплете пръсти, за да може тя да стъпи върху тях и да се качи на коня си. Никога не беше виждала Роузмунд в подобно настроение.
Тръгнаха по двора, минаха покрай празната вече кочина и излязоха на полето. Денят беше мрачен и оловносив, с нисък надвиснал слой от гъсти облаци, без никакъв вятър. Роузмунд беше права, че „може да завали“. В студения въздух се усещаше нещо влажно и мъгливо.
Селото се беше раздвижило в подготовката за коледните празници. От всяка колиба се вдигаше струйка дим, а в далечния край на полето двама мъже цепеха дърва и ги хвърляха на един вече доста набъбнал куп. До къщата на иконома се виждаше голямо почерняло парче месо — дали това беше козата? — което се въртеше на шиш и бавно се изпичаше. Пред къщата жената на иконома доеше кокалестата крава, на която се беше подпряла Киврин в деня, когато беше излязла, за да търси мястото на спускането. Киврин се беше скарала веднъж с господин Дануърти за това дали трябва да се научи да дои. Беше му казала, че през четиринайсети век кравите не са се доели насред зима. Стопаните им ги оставяли да пресъхнат и използвали козе мляко за производство на сирене. Беше му казала също така, че козите не са се отглеждали за месо.
— Агнес! — чу се гневният глас на Роузмунд.
Киврин вдигна поглед. Агнес беше спряла и отново се беше извъртяла, за да рови нещо в дисагите си. Тя покорно тръгна напред, но Роузмунд каза:
— Няма да те чакам повече, глупачке! — И подкара коня си в тръс, при което пилците наоколо се разхвърчаха във всички посоки. Роузмунд почти премаза едно босоного момиченце, което държеше наръч съчки.
— Роузмунд! — извика Киврин подире й, но тя вече беше много далеч, а Киврин не искаше да остави Агнес сама, за да хукне да я гони.
— Сестра ти да не би да се ядоса, защото трябва да ходим за зеленика? — попита Киврин с пълното съзнание, че не това е отговорът, но с надеждата, че Агнес ще изтърве нещо.
— Тя е вечно ядосана — отвърна Агнес. — Баба много ще се разгневи, когато разбере, че е яздила толкова глупаво. — И подкара коня си в лек тръс през поляната, като милостиво кимаше на селяните около тях.
Малкото момиченце, което Роузмунд почти беше прегазила, ги зяпаше с отворена уста. Жената на иконома вдигна поглед, усмихна се и продължи да си дои кравата, а мъжете, които цепеха дърва, свалиха шапките си и се поклониха.
Минаха покрай колибата, където Киврин се беше опитала да се подслони в деня, когато беше тръгнала да търси мястото на спускането. Колибата, в която беше седяла, докато Гавин беше пренасял всичките й вещи в господарската къща.
— Агнес — каза Киврин, — отец Рош дойде ли с вас, когато ходихте да сечете коледното дърво?
— Да — отвърна Агнес. — Нали трябваше да го благослови.
— Аха — рече Киврин разочаровано. Беше се надявала, че е ходил с Гавин да пренасят нещата й и е разбрал къде точно е мястото. — А някой помогна ли на Гавин да ми донесе нещата?
— Не — рече Агнес и Киврин не можа да разбере дали Агнес знае истината, или не. — Гавин е много силен. Веднъж уби четири вълка с меча си.
Това звучеше доста невероятно, но и спасяването на някаква девица в гората звучеше невероятно. А беше очевидно, че той би направил всичко, за да спечели любовта на Еливис, включително да довлече сам каретата до къщата.
— И отец Рош е силен — каза Агнес.
— Отец Рош е тръгнал — рече Роузмунд, Която вече беше слязла от коня си. Беше го вързала за покритата порта и сега стоеше по средата на двора с ръце на кръста.