— А може и да не е — продължи Роузмунд намусено. — Вижте колко студено става. Отец Рош има достатъчно акъл, че да чака да завали сняг.
— Ще погледнем в църквата — каза Киврин, слезе от жребеца си и подаде ръце на Агнес. — Хайде, Агнес.
— Не — рече малката с почти толкова инатлив тон, колкото и този на сестра й. — Аз ще чакам тук със Сарацин. — И поглади понито по гривата.
— Нищо няма да му стане на Сарацин — увери я Киврин, после посегна към малкото момиченце и го свали на земята. — Хайде, ела, най-напред ще погледнем в църквата. — Тя я хвана за ръка и отвори портата на двора.
Агнес не се възпротиви, но не спря да се обръща напрегнато към конете.
— Сарацин хич не обича да го оставят сам.
Роузмунд се спря насред пътя и се обърна с ръце на кръста.
— Ти какво криеш там, лошо момиче? Да не би да си откраднала ябълки и да си ги пъхнала в дисагите?
— Не! — отвърна Агнес разтревожено, но Роузмунд вече беше тръгнала към понито. — Не се приближавай! Това не е твоето пони! — извика Агнес. — Мое си е!
„Е, поне няма да е необходимо да търсим отеца — помисли си Киврин. Ако е тук, няма как да не излезе, за да види каква е цялата тази гюрултия.“
Роузмунд разкопча катарамите на дисагите.
— Я виж! — възкликна тя и вдигна кутрето на Агнес за козинката на врата.
— О, Агнес — рече Киврин.
— Ти си лошо момиче — каза Роузмунд. — Сега трябва да го занеса до реката и да го удавя. — И тя се обърна към реката.
— Не! — извика Агнес и хукна към портата. Роузмунд незабавно вдигна кутрето толкова високо, че Агнес да не може да го достигне.
Нещата загрубяха прекалено. Киврин пристъпи напред и взе кученцето от ръцете на Роузмунд.
— Агнес, престани да пищиш. Сестра ти няма да направи нищо на палето ти.
Палето в този момент започна да се катери по рамото на Киврин, за да стигне до бузата й и да я оближе.
— Агнес, хрътките не могат да яздят. Блеки няма да може да диша в дисагите ти.
— Мога да го нося в ръка — рече Агнес, но не особено уверено. — Той искаше да се повози на понито ми.
Вече се повози достатъчно до църквата — каза Киврин категорично. — А сега ще се повози още малко обратно до конюшнята. Роузмунд, върни Блеки в конюшнята. — В този момент Блеки се опитваше да я захапе за ухото. Тя го подаде на Роузмунд, която отново го стисна за козината на врата. — Та той е едно малко бебе, Агнес. Сега трябва да се върне при майка си и да поспи.
— Ти си бебето, Агнес! — рече Роузмунд така вбесена, че Киврин се разколеба дали въобще да повери палето в ръцете й. — Да слагаш една хрътка на кон! А сега трябва да губим още време да го връщаме! Много ще се радвам когато порасна достатъчно, че да не трябва да се занимавам с разни бебета!
Докато се качваше на коня си, тя продължи да държи Блеки за врата, но щом седна стабилно, го пови почти нежно в края на пелерината си и го притисна към гърдите си. Хвана поводите със свободната си ръка и обърна коня.
Отец Рош вече е тръгнал със сигурност! — каза ядосано тя и препусна в галоп.
Киврин се притесняваше, че по всяка вероятност тя е права. Шумът, който бяха вдигнали, беше достатъчен, че да събуди и мъртвите под дървените надгробни плочи, но от църквата не беше излязъл никой. Отецът сигурно беше потеглил отдавна и сега беше далече. Но Киврин все пак хвана Агнес за ръката и я поведе в църквата.
— Роузмунд е много лоша! — рече Агнес.
Киврин беше много склонна да се съгласи с нея, но едва ли можеше да си позволи това, а в същото време не й се щеше и да я защитава, та реши да си замълчи.
— И аз не съм бебе — продължи Агнес с вдигнат към Киврин поглед в очакване на потвърждение от нейна страна, но Киврин нямаше какво да каже и по този въпрос. Тя бутна масивната дървена врата и се взря във вътрешността на църквата.
Вътре нямаше никого. В главния кораб беше толкова тъмно, че почти черно, защото светлината на мрачния ден въобще не можеше да припари през тесните стъклописани прозорчета. Полуотворената врата обаче пропускаше достатъчно светлина, че да се види, че църквата е празна.
— Може пък да е в олтара — каза Агнес, промъкна се покрай Киврин в тъмното помещение, коленичи, прекръсти се, след това погледна нетърпеливо през рамо към Киврин.
При олтара също нямаше никого. Нямаше и запалени свещи, но Агнес нямаше да се успокои, докато не претърсеха цялата църква. Киврин коленичи до Агнес, за да преклони глава и тя, после двете поеха през мрака към преградата между кораба и олтара. Свещите пред статуята на св. Катерина бяха загасени. Киврин усещаше острата миризма на лой и дим. Зачуди се дали отец Рош ги е изгасил непосредствено преди да тръгне. Един пожар би направил големи поразии дори в една каменна църква, а оброчни поставки, в които свещите можеха да си изгарят спокойно, нямаше.