— Лошият мъж няма да ни последва — каза Киврин — Няма никакъв лош мъж.
— А още ли се крие в църквата?
— Не. Нещо съм се объркала. Няма никакъв лош мъж.
Агнес като че ли не можеше да й повярва.
— Но вие ми извикахте да бягам — рече тя.
Киврин вече чуваше как малката казва на баба си:
„Лейди Киврин и отец Рош бяха заедно в църквата и тя изкрещя.“ Лейди Имейн щеше да се зарадва на тази своя нова придобивка в списъка на греховете на отец Рош. Както и в списъка с подозрителните постъпки на Киврин.
— Знам, че изкрещях — каза Киврин. — В църквата беше много тъмно. Отец Рош се появи като изневиделица и аз се изплаших.
— Но това е бил отец Рош — рече Агнес, сякаш въобще не можеше да си представи, че някой може да се изплаши от отчето.
— Когато двете с Роузмунд си играете на криеница и тя изведнъж връхлети отгоре ти иззад някое дърво, и ти пищиш, нали? — рече Киврин отчаяно.
— Веднъж Роузмунд се беше скрила на тавана, докато аз се занимавах с хрътката си, и после ми скочи оттам. Така се изплаших, че изпищях. Ей така — допълни тя и нададе писък, от който на човек му се смразяваше кръвта. — Един друг път пък бях в салона, там беше много тъмно и Гавин изскочи иззад паравана и каза „Ха!“ и аз пак изпищях и…
— Точно така — съгласи се Киврин. — В църквата беше много тъмно.
— А отец Рош изскочи ли отнякъде да ви каже „Ха!“?
„Да — помисли си Киврин. — Наведе се над мен и си помислих, че е главорез.“
— Не — отвърна тя. — Не извика, но се стреснах.
— А тогава ще ходим ли с него за бръшляна?
„Ако не съм го прогонила — помисли си Киврин. — Ако не е тръгнал, докато ние си говорим тук.“
Тя свали Агнес от коня.
— Хайде, трябва да го намерим.
Представа си нямаше какво щяха да правят, ако той вече беше тръгнал. Не можеше да отведе Агнес обратно вкъщи, за да каже на лейди Имейн, че Киврин е изпищяла. Не можеше да се върне и без да обясни случилото се на отец Рош. Да обясни какво? Че го е мислела за крадец или пък изнасилвач? Че е мислела, че той е кошмарно видение от бълнуването й?
— Трябва ли пак да влезем в църквата? Попита Агнес с нотка на нежелание.
— Не се страхувай. Там няма никого освен отец Рош.
Въпреки увещанията на Киврин Агнес прие много трудно да се върне в църквата. Тя скри главата си в полите на Киврин, когато тя отвори вратата, а след това се хвана за крака й.
— Всичко е наред — успокои я Киврин и надникна в църквата. Отец Рош вече го нямаше до гробницата. Вратата се затвори зад нея и тя остана така, с Агнес вкопчена в крака й, за да изчака очите й да привикнат с тъмното. — Няма от какво да се боиш.
„Той не е главорез — каза си тя. — Няма от какво да се боиш. Той ти даде последно причастие. Държеше ти ръката.“ Сърцето й обаче щеше да се пръсне всеки момент.
— Лошият човек там ли е? — прошепна Агнес със завряна в колената на Киврин глава.
— Няма никакъв лош човек — отвърна тя и точно в този момент го видя. Беше застанал пред статуята на св. Катерина. Държеше свещта, която Киврин беше изпуснала, наведе се да я остави пред статуята и пак се изправи.
Тя си беше помислила, че от играта на мрака и пламъка на свещта, осветяващ го изотдолу, се е получила някаква зрителна илюзия, че в крайна сметка той не е главорезът от виденията й, но грешеше. През въпросната нощ той беше носил качулка, така че не беше успяла да види остриганата част на темето му, но сега се беше навел пред статуята точно по същия начин, както се беше навел и над нея. Сърцето й отново заби лудо.
— Къде е отец Рош? — попита Агнес и надигна глава. — Ето го — извика тя и хукна към него.
— Не… — извика Киврин и хукна подире й. — Недей…
— Отец Рош! — извика Агнес. — Отец Рош! Търсехме ви! — Тя очевидно беше забравила за лошия мъж. — Търсихме ви и в църквата, и в къщата, но ви нямаше никъде!
Тичаше към него с пълна скорост. Той се обърна, наведе се и сграбчи момиченцето в прегръдката си, като всичко това стана някак наведнъж.
— Търсих ви в камбанарията, но и там ви нямаше — продължаваше Агнес без ни най-малка следа на страх. — Роузмунд каза, че вече сте тръгнал.
Киврин спря при последната колона и се опита да успокои разтуптяното си сърце.
— Вие криехте ли се? — попита Агнес и го прегърна доверчиво около врата. — Веднъж Роузмунд се беше скрила в плевнята и като изскочи!… Изпищях много силно.
— Защо сте ме търсили, Агнес? — попита той. — Да не би някой да е болен?
Той произнесе името й като „Агнъс“, а освен това имаше почти същия акцент като момчето със скорбута. На преводача му трябваше малка пауза преди да преведе казаното и Киврин усети лека изненада, че не може да го разбере. Докато беше лежала в несвяст, беше разбирала всяка негова думица.