Роузмунд се качи до върха на възвишението, след което тръгна обратно към отец Рош.
— Къде ни водите? — запита го тя.
— Почти пристигнахме — отвърна той.
Тя обърна коня си и го пришпори нагоре по възвишението, след което изчезна от поглед, появи се отново, стигна на обратно в галоп почти до Киврин и Агнес, обърна коня рязко и отново препусна напред. „Също като плъха в клетката — помисли си Киврин, — и той търсеше изход като полудял.“
Лекият дъждец започваше да се превръща в лапавица. Отец Рош придърпа качулката върху обръснатото си теме и поведе магарето по склона. То стигна до върха с равен ход, след което спря. Отец Рош дръпна поводите му рязко, но магарето се запъна и не пожела да продължи.
— Какво има? — попита Киврин.
— Хайде, Валаам — рече отец Рош и хвана поводите с двете си големи ръце, но магарето не се и помръдна. Приклекна и се запъна така, че почти седна.
— Може да не му харесва дъждът — рече Агнес.
— Можем ли да ви помогнем? — попита Киврин.
— Не — отвърна Рош и им махна с ръка да продължават. — Вървете напред. Ще му е по-добре, ако конете не са наблизо.
Той нави поводите около ръката си и мина отзад, сякаш имаше намерение да го бута. Киврин прекоси билото с Агнес, обърната назад, защото се страхуваше, че животното може да ритне внезапно свещеника в главата. Тръгнаха надолу по хълма.
Гората под тях беше забулена от дъжда. Снегът по пътя вече беше започнал да се разтопява и подножието на хълма приличаше на кално блато. От двете страни на пътя имаше гъсти храсталаци, покрити със сняг. Роузмунд ги чакаше на върха на следващото възвишение. Дърветата по него стигаха само до средата на пътя, а над тях се виждаше обширно снежно пространство. „А отвъд него — помисли си Киврин — има обширна равнина, вижда се пътят, а също и Оксфорд.“
— Къде хукнахте, лейди Киврин? Чакайте! — извика Агнес, но Киврин вече беше в подножието на хълма, беше слязла от жребеца си и изтърсваше храсталаците от снега, за да види дали са върби. Върби бяха, а зад тях се виждаше короната на голям дъб. Тя метна поводите на жребеца върху червеникавите клони на върбите и се мушна в храсталака. От снега върбовите клони бяха замръзнали, залепени един за друг. Тя започна да ги удря, при което отгоре й започна да се ръси сняг. Във въздуха излетя ято изплашени птици. Тя започна да си проправя път през заснежените клони, за да стигне до полянката, която просто трябваше да е там. И беше.
Там беше и дъбът, а зад него, далеч от пътя, се виждаше струпването на белостволи брези, което й беше заприличало на по-рядка гора. Това вече трябваше да е мястото на спускането.
Нещо обаче във вида му я тревожеше. Сега полянката й се струваше някак по-голяма. А по дъба беше имало много повече листа и повече гнезда. От едната страна на полянката сега имаше трънка, чиито пурпурночерни плодове надничаха сред коварните бодли. Тя не си спомняше да я е виждала. Иначе със сигурност щеше да я запомни, нали?
Заради снега е, мислеше си тя, от него полянката изглежда някак по-голяма. Тук снежната покривка беше почти половин метър, гладка и непокътната. Мястото изглеждаше така, сякаш никой никога не беше идвал тук.
— На това място ли иска отчето да събираме бръшлян? — попита Роузмунд, която също си проправяше път през гъсталака. И огледа полянката с ръце на кръста. — Та тук няма никакъв бръшлян.
Бръшлян беше имало, нали, увит около ствола на дъба, а също така и гъби? „Заради снега е — помисли си пак тя. — Снегът е скрил всички отличителни белези. А също така и следите, които е оставил Гавин, докато е влачил каретата и сандъците.“
Ковчежето — Гавин не беше донесъл ковчежето в къщата. Не беше го видял, защото тя го беше скрила в храстите до пътя.
Тя мина покрай Роузмунд и се запромъква през върбите. Ковчежето също щеше да е затрупано със сняг, но снежната покривка не беше толкова плътна до пътя, а и то беше високо почти четирийсет сантиметра.
— Лейди Катрин! — извика Роузмунд. — Сега пък къде хукнахте?
— Киврин! — рече Агнес, но това беше само далечно ехо. Тя се беше опитала да слезе от понито си по средата на пътя, но кракът й се беше заплел в стремето. — Лейди Киврин, елате!
Киврин я погледна някак невиждащо, след което обърна поглед нагоре по хълма.
Отец Рош още беше на върха му и се бореше с магарето. Трябваше да намери ковчежето преди да е пристигнал.
— Остани на понито си, Агнес — рече тя и започна да рови в снега под върбите.
— Какво търсите? — попита я Роузмунд. — Та тук няма бръшлян!