Всъщност беше едва шест и петнайсет, а навън беше тъмно като в рог, толкова тъмно, че дори беше невъзможно да се прецени дали още вали. Колин беше поспал доста повече от него. След общоцърковната служба Дануърти го беше изпратил обратно в „Балиол“, а самият той беше отишъл в болницата, за да разбере какво става с Латимър.
— Има висока температура, но засега белите му дробове не са засегнати — му беше казала Мери. — Дойде в пет, но каза, че е започнал да усеща силно главоболие и световъртеж към един. Около четирийсет и осем часа всичко на всичко. Очевидно няма смисъл да го разпитвам, за да разбера от кого се е заразил. А ти как се чувстваш?
Беше го накарала да остане за кръвна проба, но точно тогава беше пристигнал един нов случай и той трябваше да остане, за да види дали може да го разпознае. Когато си легна, вече минаваше един.
Колин подаде на Дануърти една бисквитка и настоя да я изяде, след което попита: — Кога е най-вероятно елените на Дядо Коледа да влязат? — И сам си отговори: — Когато е отворена вратата.
После седна на пода и започна да отваря подаръците. Бонбоните с формата на сапунчета пожънаха голям успех.
— Виж — рече той и си изплези езика, — променят цвета му. — Така си беше, само дето и зъбите, и ъгълчетата на устните му бяха вече боядисани.
На книгата като че ли се зарадва, макар че очевидно щеше да я хареса повече, ако вътре имаше холограми. Прелисти страниците и посочи една илюстрация.
— Виж я тази — и бутна томчето под носа на Дануърти, който още не беше успял да се разбуди напълно.
Беше гробница на рицар. Върху капака й имаше изображение на рицаря в естествена големина и пълно бойно снаряжение, лицето и позата му изразяваха вечен мир, но отстрани, в един фриз, който беше вграден в гробницата като прозорец, се виждаше как тялото на мъртвия рицар се опитва да излезе от ковчега, как разложената му плът пада от него като обвивките на мумия, как останалите без кожа и плът ръце са извити като нокти, а вместо лице имаше ужасен череп. Между краката му и навсякъде около меча му пълзяха червеи. „Оксфордшир, ок. 1350 година — пишеше на мястото на заглавието. — Един пример за страховитите декорации на гробниците в типичния стил за периода след бубонната чума.“
— Жестоко, нали? — рече Колин доволно.
За шала се изказа дори учтиво.
— Предполагам, че е важен жестът, нали? — рече той, вдигнал го за единия край високо във въздуха. И допълни: — Може би мога да го нося, когато ходя при болните. Тях хич няма да ги е грижа как изглежда.
— При какви болни ще ходиш? — попита Дануърти.
— Снощи пасторът ме попита дали искам да му изпълнявам поръчките, да проверявам хората и да ги снабдявам с лекарства и разни други неща.
Той извади една хартиена кесия:
— А това е твоят подарък. — Подаде я на Дануърти и каза: — Не е опакован. Финч каза, че трябва да пестим хартия заради епидемията.
Дануърти отвори кесията и извади една тънка червена книга.
— Датник за срещите ти — каза Колин. — Направен е така, че можеш да си отбелязваш дните, които остават до завръщането на твоето момиче. — Той отвори на първата страница. — Виж, проверих дали има със сигурност и декември.
— Благодаря ти — рече Дануърти и го разгледа. Коледа. Избиването на младенците. Нова година. Богоявление. — Много мило от твоя страна.
— Исках да ти купя модел на Карфакс Тауър, който пее „Чух камбаните по Коледа“ — каза Колин, — но струваше цели двайсет лири!
Телефонът иззвъня и двамата се спуснаха към него.
— Обзалагам се, че е майка ми — каза Колин.
Обаждаше се Мери от болницата.
— Как се чувстваш?
— Полузаспал — отвърна Дануърти.
Колин му се ухили.
— Как е Латимър? — попита Дануърти.
— Добре — рече Мери. Още беше облечена в дрехите от лабораторията, но косата й беше сресана, а самата тя изглеждаше доста жизнерадостна. — Неговият случай е в доста лека форма. Установихме връзката с вируса от Южна Каролина.
— Латимър е ходил в Южна Каролина?
— Не. Един от студентите, които те накарах да разпиташ снощи… Боже мой, искам да кажа миналата нощ. Започнала съм да губя представа за времето. Един от онези, които са ходили на забавата в Хедингтън. Първоначално излъгал, защото се бил измъкнал тайно от колежа, за да се види с някаква млада дама, и оставил един от приятелите си да го прикрива.
— Измъкнал се, за да отиде до Южна Каролина?
— Не, до Лондон. Но младата жена е била американка. Хванала самолета от Тексас, но направила прехвърляне в Чарлстън, Южна Каролина. В момента се опитват да разберат какви случаи е имало на летището. Дай ми да говоря с Колин. Искам да му честитя Коледа.