Дануърти му подаде слушалката и той се впусна в пълен отчет за всичките си подаръци, та чак до късметчето в бисквитите, което дори прочете.
— Господин Дануърти ми подари една книга за Средновековието — и той я вдигна пред екрана. — Знаеш ли, че по онова време са режели глави заради кражба и са ги побивали на моста в Лондон?
— Благодари й за шала и не й казвай, че ще изпълняваш поръчки на пастора — прошепна му Дануърти, но Колин вече му беше подал слушалката.
— Иска пак да говори с теб.
— Виждам, че се грижиш отлично за него — каза Мери.
— Много съм ти благодарна. Още не съм си ходила до вкъщи и много щеше да ми е противно да го оставя сам по Коледа. Обещаните подаръци от майка му още не са пристигнали, нали?
— Не — отвърна Дануърти предпазливо, поглеждайки Колин, който в този момент разглеждаше картинките в книгата.
— И не се е обадила — допълни Мери с отвращение. — Тая жена няма капчица майчинска загриженост. Хич не й пука, че Колин може в тоя момент да лежи в болницата с четирийсет градуса температура!
— Как е Бадри? — попита Дануърти.
— Тази сутрин температурата му поспадна, но белите му дробове са все още в много лошо състояние. В момента е на цинтамицин. Случаите, заразени с вируса в Южна Каролина, са го приели много добре. — Накрая тя обеща, че ще се опита да се прибере, и затвори.
Колин вдигна поглед от книгата си.
— Знаеш ли, че през Средновековието са горели хора на клада?
Мери нито дойде, нито се обади. Същото важеше за Андрюс. Дануърти изпрати Колин да закуси в залата и се опита през това време да се свърже с технолога, но всички линии бяха заети „заради натовареността по празниците“, както съобщи електронният глас, който очевидно не беше препрограмиран поради карантината и посъветва Дануърти да отложи всички маловажни разговори за другия ден. Дануърти все пак опита още два пъти, но резултатът беше същият.
Отнякъде се появи Финч с поднос в ръце.
— Добре ли сте, сър? — попита той притеснено. — Нали не се чувствате неразположен?
— Не, не се чувствам неразположен. Очаквам междуградски разговор.
— О, слава Богу, сър. Като не се появихте за закуска, си помислих най-лошото. — Той отгърна поръсената с дъждовни капки покривка на подноса. — Страхувам се, че съм ви донесъл една доста бедна коледна закуска, но яйцата ни почти привършиха. Представа си нямам как ще изглежда коледната вечеря. В целия район няма нито една останала гъска.
Всъщност закуската изглеждаше доста прилично: едно сварено яйце, пушена херинга и кифличка с мармалад.
— Опитах се да подготвя и коледен пудинг, сър, но и брендито е на привършване — допълни Финч, като измъкна един найлонов плик изпод подноса и го подаде на Дануърти.
Дануърти го отвори. Най-отгоре имаше информационна бланка от Националната служба по здравеопазването, озаглавена: „Първи симптоми на инфлуенцата: 1) Загуба на ориентация 2) Главоболие 3) Болки в мускулите. Вземайте всички предпазни мерки. Носете предпазната маска за лице на НСЗ по всяко време.“
— Маска за лице? — възкликна Дануърти.
— Националната служба започна да ги раздава тази сутрин — обясни Финч. — Представа си нямам как ще се справим с прането. Сапунът ни е почти на привършване.
Имаше още четири такива бланки, все в същия дух, както и едно съобщение от Уилям Гадсън, към което беше приложено фотокопие от банковата сметка на Бадри от двайсети декември. Бадри очевидно беше прекарал дупката от дванайсет до два и половина в коледни покупки. Беше закупил четири книги — с меки корици — от „Дебънам“. Направо чудесно. Това означаваше още десетки други контакти.
Появи се и Колин с пълна с кифлички салфетка.
— Всички ще се поуспокоят, сър — говореше Финч, — ако след като направите междуградския си разговор, се появите за малко в залата. Госпожа Гадсън особено е абсолютно сигурна, че вече сте на легло заради вируса. Казва, че сте се заразили заради лошото проветряване на спалните помещения.
— Ще се постарая да изглеждам добре — обеща Дануърти.
Финч тръгна към вратата, но после се върна.
— Още нещо за госпожа Гадсън, сър. Направо е побесняла, постоянно критикува колежа и настоява да се пренесе при сина си. Оказва ужасно влияние върху цялата атмосфера.
— Напълно ти вярвам — рече Колин и тръсна кифличките на масата. — Каза ми, че топлите хлебчета вредели на имунната ми система.
— Не може ли да й се намери някаква доброволческа работа в болницата или нещо такова? — попита Финч. — За да стои по-надалеч от колежа.
— Не можем да я натресем на бедните беззащитни жертви на инфлуенцата. Направо ще ги съсипе. Защо не попитаме пастора? Той си търсеше доброволци за изпълняване на разни поръчки.