— Пастора ли? — възкликна Колин. — Имайте милост, господин Дануърти. Аз работя за пастора.
— Ами тогава свещеника от протестантската църква — рече Дануърти. — Той много обича да рецитира „Меса по време на мор“ за поддържане на духа. Ще си паснат като дупе и гащи.
— Веднага ще му се обадя — каза Финч.
Дануърти си изяде цялата закуска с изключение на кифличката, която Колин веднага си присвои, след което отнесе подноса си в залата. Нареди на Колин да дойде да го извика незабавно, ако се обади технологът. Продължаваше да вали. Дърветата бяха лъскави от водата, а коледните лампички по тях — напръскани с дъждовни капки.
Всички бяха още на масата — само майсторките по камбаните се бяха изтеглили встрани с белите си ръкавици. Финч тъкмо демонстрираше как се носи маската от Националната служба по здравеопазването — разпечата двете лепенки от двете страни и притисна маската към лицето си.
— Въобще не изглеждате добре, господин Дануърти — каза веднага госпожа Гадсън. — И нищо чудно. Условията в този колеж са направо катастрофални. Направо ми е чудно, че чак сега се развихря епидемия. Лошо проветряване и изключително нелюбезен персонал. Вашият господин Финч беше непростимо груб с мен, когато се опитах да говоря с него за това да се настаня в апартамента на сина си. Каза ми, че сама съм си била избрала да бъда в Оксфорд по време на карантината и че трябвало да приема без оплаквания каквото ми се давало.
Колин пристигна в галоп и викна:
— Някой ви търси по телефона.
Дануърти се опита да заобиколи госпожа Гадсън, но тя застана решително на пътя му.
— Казах на господин Финч, че той може и да си стои спокойно у дома, когато синът му е в опасност, но аз не мога.
— Опасявам се, че ме търсят по телефона — отвърна Дануърти.
— Казах му, че нито една уважаваща себе си майка не може да си остане у дома, когато детето й е самичко и болно на стотици километри от нея.
— Господин Дануърти — намеси се Колин настоятелно, — елате веднага!
— Вие, разбира се, явно нямате никаква представа за какво говоря. Погледнете това дете! — И тя сграбчи Колин за ръката. — Да се щура под проливния дъжд, без дори да си е облякъл палтото!
Дануърти се възползва от маневрата й, за да се шмугне покрай нея.
— Ама вие май въобще не се притеснявате, че момчето ви може да се зарази от индийския грип — рече тя. Колин се изскубна от хватката й. — Да му давате да се тъпче с кифлички и да се мотае подгизнал до кости.
Дануърти хукна през вътрешния двор. Колин го следваше по петите.
— Хич няма да се изненадам, ако тоя вирус се е пръкнал тук, в „Балиол“ — провикна се госпожа Гадсън подире им. Чисто нехайство, ето това е. Чисто нехайство!
Дануърти влетя в стаята и грабна слушалката. Нямаше никаква картина.
— Андрюс — извика той. — Ти ли си? Не те виждам.
— Телефонната система е направо задръстена — рече Монтоя. — Изключили са визуалната комуникация. Обажда се Лупе Монтоя. Господин Бейсингейм сьомга ли е или пъстърва?
— Моля? — недоумяваше Дануърти със свъсени срещу празния екран вежди.
— Цяла сутрин звъня на разните риболовни фирми в Шотландия. Когато успея да се свържа де. Казват ми, че къде е отишъл зависи от това дали е сьомга или пъстърва. Ами приятелите му? Има ли някой в университета, с когото той ходи за риба и който може да знае координатите му?
— Представа си нямам — отвърна Дануърти. — Госпожо Монтоя, в момента очаквам един изключително важен…
— Пробвах всичко останало — хотели, мотели, фирми за яхти под наем, обадих се дори на бръснаря му. Успях да издиря жена му в Торки и тя ми каза, че не й е съобщил къде точно заминава. Надявам се това не означава, че се е усамотил някъде с някоя жена и всъщност въобще не е в Шотландия.
— Не мисля, че господин Бейсингейм…
Ами добре, тогава защо никой не знае къде е? И защо още не се е обадил, след като епидемията е на всяка първа страница и по всички канали на телевизията?
— Госпожо Монтоя, аз…
— Предполагам, че трябва да се обадя и на фирмите за сьомга, и на тези за пъстърва. Ще ви осведомя дали съм го открила.
Тя най-накрая затвори, а Дануърти постави слушалката, вторачен в нея и сигурен, че Андрюс се е опитал да се обади, докато той говореше с Монтоя.
— Нали каза, че през Средновековието е имало много епидемии? — попита Колин. Беше седнал на дивана пред прозореца с книгата, разглеждаше илюстрациите и ядеше кифлички.
— Да.
— Добре, обаче не мога да намеря нищо в тая книга. Как се пишат?
— Опитай с Черна смърт — отговори му Дануърти.