Колин изглеждаше все така объркан.
— Единият от парадоксите гласи, че човек не може да бъда на две места едновременно. Тя е вече в миналото от четири дни. Ние не можем да направим нищо, за да променим това. То вече се е случило.
— Ами тогава как ще се върне?
— Когато тя замина, технологът направи нещо, което се нарича фиксиране. Данните от него казват на технолога къде точно е тя и действат като… ъъ… — той започна да търси подходяща дума. — Като въже. Фиксирането свързва така двете времена, че мрежата да може да се отвори отново в определен момент и Киврин да бъде изтеглена обратно.
— Също като „Ще се срещнем в църквата в шест и половина“ ли?
— Точно така. Наричаме го рандеву, среща. Рандевуто с Киврин е след две седмици. На двайсет и осми декември. На тази дата технологът ще отвори мрежата и едва тогава Киврин ще може да се върне.
Ти нали ми каза, че там е същото време от годината? Как тогава двайсет и осми декември да е след две седмици?
— През Средновековието са използвали различен календар. В момента там е седемнайсети декември. Датата на рандевуто ни е шести януари. — „Ако тя е там. И ако намеря технолог, който да отвори мрежата.“
Колин извади „гобстопъра“ си и го огледа замислено. Имаше странен синьо-бял цвят и много приличаше на карта на луната. Той пак го лапна.
— Значи ако замина за 1320 година на двайсет и шести декември, мога да празнувам Коледа два пъти.
— Да, мисля, че е точно така.
— Жестоко! — възкликна Колин и разтвори нагънатата опаковка само за да я нагъне още по на ситно. — Струва ми се, че те забравиха. Ти как мислиш?
— Май натам отиват нещата — съгласи се Дануърти. И когато се появи поредният лекар, Дануърти го спря и му каза, че чака за разширяване на Т-клетките си.
— Така ли? — възкликна лекарят изненадано. — Ще се опитам да разбера нещо по въпроса. — И потъна в отделението за спешни случаи.
Почакаха още известно време. „Заради плъховете“, беше казал Бадри. А през първата нощ беше попитал Дануърти: „Коя година сме?“ Но нали беше казал, че отклонението е минимално? А също и че изчисленията на асистента са верни.
Колин вади „гобстопъра“ си на няколко пъти, за да проверява дали има някаква промяна в цвета.
— А ако се случи нещо ужасно, не бихте ли могли да нарушите правилата? — попита той, примижал към занимавката си. — Ако й отрежат ръката например, или ако умре, или пък я гръмне бомба, или въобще нещо такова?
— Това не са просто правила, Колин. Това са научни закони. Не можем да ги нарушаваме както си пожелаем. Ако се опитаме да обърнем хода на събития, които вече са се случили, мрежата просто няма да се отвори.
Колин изплю „гобстопъра“ в опаковката му и внимателно го уви. После каза:
— Сигурен съм, че твойто момиче е добре.
Напъха пакетчето в джоба на якето си и извади едно доста по-обемисто.
— Забравих да дам на леля Мери коледния й подарък — рече той, след това скочи и хукна към отделението преди Дануърти да е успял да го спре, но точно като стигна до вратата, изведнъж се обърна и хукна обратно.
— Кръв и ужас! Гадсън е тук! Идва насам.
— Само това ни трябваше сега — рече Дануърти.
— Ела — каза Колин. — Първата нощ влязох през задния вход. — И хукна в обратната посока. — Хайде!
Дануърти не можеше да спринтира като момчето, но тръгна с доста бърза крачка по лабиринта от коридори. Излязоха през един от служебните изходи и се озоваха на малка уличка. Пред изхода обаче, под дъжда, беше застанал мъж с по един плакат пред гърдите и на гърба. На плаката пишеше: „Участта, от която се страхувахме, ни сполетя.“ На Дануърти надписът му се стори доста на място.
— Ще проверя дали ни е видяла — каза Колин и хукна към предната част на болницата.
Мъжът подаде на Дануърти една брошура. „КРАЯТ НА СВЕТА НАБЛИЖАВА!“ — беше изписано там с големи яркочервени букви. А после продължаваше с по-малки: „Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд. (Откровение, 14:7).“
Колин му Махна откъм ъгъла.
— Всичко е наред — рече той, малко позадъхан. — В момента е вътре и крещи на регистраторката.
Дануърти върна брошурката на мъжа и последва Колин. По страничната уличка стигнаха до Уудсток Роуд. Дануърти погледна нервно към входа на отделението, но не видя никого — нито дори демонстрантите, които бяха против ЕС.
Колин притича още една пресечка, след което забави ход. Извади от джоба си пакетчето със сапунените бонбони и предложи един на Дануърти.
Той отказа.
Колин пъхна в устата си един розов и каза доста неясно:
— По-хубава Коледа не съм имал.
Дануърти разсъждава над този сантиментален изблик в продължение на няколко пресечки: Електронните камбани в момента опустошаваха „Посред мрачна зима“, което като че ли също беше съвсем на място. Улиците продължаваха да са също толкова безлюдни, но когато свиха по Броуд, към тях забърза една позната фигура, свита под дъжда.