18.
Докато се върнат до „Балиол“, още двама души бяха проявили симптомите на заразата. Дануърти изпрати Колин да спи, след което помогна на Финч да сложи и болните да си легнат и се обади в амбулаторията.
— В момента нямаме нито една свободна линейка — съобщи регистраторката. — Ще ви изпратим веднага щом можем.
Това „веднага“ се оказа полунощ. Дануърти успя да се върне и да си легне едва след един и половина.
Колин беше заспал на кушетката, която Финч беше качил горе специално за него. Под главата му лежеше книгата за рицарите. Дануърти се поколеба дали да не я измъкне, но после реши, че е по-добре да не рискува да го събуди, и си легна.
Киврин не можеше да е попаднала по времето на чумата. Бадри беше казал, че отклонението е било само четири часа, а чумата се беше развихрила из Европа през 1348 година. А Киврин я бяха изпратили в 1320-а.
Той се обърна в леглото и затвори очи. Не можеше да е по времето на чумата. Бадри просто бълнуваше. Беше говорил какво ли не — от капаци и трошене на китайски порцелан до плъхове и мишки. В думите му не можеше да се открие никакъв смисъл. Не говореше той, а треската му. Беше казал на Дануърти да се отдръпне. Беше му давал някакви въображаеми бележки. Нито една от постъпките му, откакто беше повален на легло, не означаваше нищо.
„От плъховете беше“ — беше казал Бадри. Съвременниците на четиринайсети век не бяха разбрали, че чумата се предава от бълхите по плъховете. Представа си бяха нямали какво я разпространява. Бяха обвинявали кого ли не — евреите, вещиците, лудите. Бяха избивали душевноболните и бесили подред всички възрастни жени.
Дануърти стана и отиде във всекидневната. Заобиколи на пръсти кушетката на Колин и измъкна книгата изпод главата му. Колин се размърда, но не се събуди.
Дануърти седна на дивана и отвори на раздела за Черната смърт. Беше се появила в Китай през 1333 година, след което беше тръгнала на запад с търговските кораби — най-напред в Месина, Сицилия, а оттам и към Пиза. Беше се разпространила бързо из Италия и Франция — осемдесет хиляди жертви в Сиена, сто хиляди във Флоренция, триста хиляди в Рим — още преди да прекоси Ламанша. В Англия беше стигнала през 1348 година, „малко преди празнуването на св. Йоан Кръстител“ — което означаваше двайсет и четвърти юни.
Това пък означаваше отклонение от двайсет и осем години. Бадри се беше притеснявал за голямо отклонение, но в рамките на седмици, а не години.
Дануърти се пресегна над леглото към библиотеката си и извади оттам „Пандемията“ на Фицуилър.
— Какво правиш? — попита го сънено Колин.
— Чета за Черната смърт — прошепна в отговор Дануърти. — Ти си спи.
— Не са я наричали така — измърмори Колин с „гобстопъра“ в уста, обърна се и се зави още по-плътно в одеялата. — Наричали са я „синята болест“.
Дануърти отнесе и двете книги в леглото си. Според Фицуилър датата на пристигане на чумата в Англия беше Петровден — двайсет и девети юни — през 1348 година. Стигнала до Оксфорд през декември, до Лондон — през октомври на следващата година, след което продължила на север, за да се върне след известно време отново през Ламанша и да стигне до Нидерландия и Норвегия. Беше стигнала до всички места с изключение на Бохемия и Полша, където имало карантина, и някои части на Шотландия, колкото и странно да звучеше това.
През където и да беше минала, беше вършала като Ангела на Смъртта — беше избивала цели села наведнъж, без да остава поне по един жив, който да погребва загниващите тела. В един манастир беше останал един-единствен жив монах.
Единственият оцелял Джон Клин беше написал в дневника си: „И за да не изчезнат с времето нещата, които трябва да останат в паметта ни, за да не се изпарят те от спомените на тези, които идат след нас, аз, който съм свидетел на толкова злини, докато обхождам с поглед целия свят, притиснат в лапите на Сатаната, изпълнен с усещането, че обитавам света на мъртвите, аз, в очакване на смъртта, изписах върху белия лист всичко, на което станах свидетел.“
Беше записал всичко като истински историк, след което явно и той самият беше починал в пълна самота. Към края на манускрипта написаното ставаше все по-неравно и разкривено, докато на едно място накрая се виждаше следното с друг почерк: „На това място очевидно авторът е починал.“