Дануърти се обади на Поли Уилсън и й даде спецификациите, за които му беше споменал Андрюс, чудейки се дали и тя като Андрюс е гледала репортажите и се е уплашила до смърт от отоплителната система на „Брейзноуз“. Тя обаче веднага каза:
— Трябва да намеря място, през което да вляза. Ще се срещнем след четирийсет и пет минути.
Дануърти остави американките да си приклякат и се отправи към „Брейзноуз“. Дъждът отново беше намалял и по улиците имаше доста хора, макар че повечето от магазините пак си бяха затворени. Този, който отговаряше за камбанарията на Карфакс, или се беше разболял от вируса, или я беше забравил заради карантината. Оттам продължаваха да долитат звуците от „Донеси ми факла, Жанет Изабела“ или може би „О, Таненбаум“.
Пред един индийски хранителен магазин имаше трима демонстранти и още половин дузина пред „Брейзноуз“, които държаха огромен плакат. На него пишеше: „ПЪТУВАНЕТО ВЪВ ВРЕМЕТО Е ЗАПЛАХА ЗА ЗДРАВЕТО“. Дануърти разпозна младата жена в края — беше лекарката от линейката.
Отоплителни системи, Европейския съюз и пътуването във времето. По време на Пандемията беше ред на американската бактериологична военна програма и системите за еъркъндишън. Още по-рано — през Средновековието — бяха обвинявали за епидемиите Сатаната и появата на кометите. Без съмнение, когато бъдеше обявено, че вирусът е тръгнал от Южна Каролина, веднага щяха да бъдат обвинени Конфедерацията и южните филиали на „Кентъки Фрайд Чикън“.
Дануърти мина през портала и отиде при портиера. Елхичката беше поставена в единия край на бюрото му, а ангелчето се мъдреше на върха й.
— Имам среща с една студентка от „Шрусбъри“, която трябва да подготви една инсталация — каза той на портиера. — Ще трябва да влезем в лабораторията.
— Лабораторията е запечатана, сър — отвърна портиерът.
— Запечатана?
— Да, сър. Заключена е и никой не може да влиза вътре.
— Защо? Какво се е случило?
— Заради епидемията, сър.
— Заради епидемията!?
— Да, сър. Може би е по-добре да говорите направо с господин Гилкрист.
— А може би вече съм говорил. Кажи му, че съм тук и трябва да вляза в лабораторията.
— Опасявам се, че в момента не е тук.
— Къде е?
— Предполагам, че в болницата. Той…
Дануърти не дочака края на изречението му. По средата на пътя към болницата се сети, че Поли Уилсън ще остане да го чака, без да има никаква представа къде е отишъл, а пък щом стигна до амбулаторията, се сети, че Гилкрист може да е там, защото се е заразил с вируса.
„Чудесно — помисли си той, — точно това заслужава.“ Гилкрист обаче беше в малката чакалня, жив, здрав и енергичен, с предпазна маска на лицето. Точно в този момент навиваше ръкава си нагоре, за да го ваксинират.
— Портиерът ти ми каза, че лабораторията е запечатана — рече веднага Дануърти, като застана между Гилкрист и медицинската сестра със спринцовка в ръка. — Трябва да вляза. Намерих една техноложка, която може да направи дистанционно фиксиране. Трябва обаче да заредим трансмитерното оборудване.
— Страхувам се, че е невъзможно — каза Гилкрист. — Лабораторията ще е под карантина, докато не бъде определен източникът на вируса.
— Източникът на вируса ли? — Дануърти не можеше да повярва на ушите си. — Та вирусът е тръгнал от Южна Каролина!
— Не можем да сме сигурни в това, докато не получим положителна идентификация. Реших, че дотогава ще е добре да сведем до минимум възможните рискове за университета и забраним достъпа до лабораторията. А сега, ако ме извините, дошъл съм, за да ми разширят имунната система. — И той се вторачи в сестрата зад Дануърти.
Дануърти протегна ръка, за да го спре.
— Какви рискове?
— Появи се голямо обществено недоволство, че вирусът бил пренесен по мрежата.
— Обществено недоволство? Да не би да имаш предвид тия трима малоумници с плаката пред портала? — развика се Дануърти.
— Господин Дануърти, намирате се в болница — намеси се сестрата. — Моля ви да не крещите.
Той въобще не й обърна внимание.
— Има „голямо обществено недоволство“, както го наричаш ти, заради това, че вирусът бил донесен вследствие на прекалено либералните имиграционни закони — каза той. — И ти ли смяташ да се оттегляш от Европейския съюз?
Гилкрист вирна брадичка и бръчките от двете страни на носа му започнаха да се виждат едва ли не и през маската.
— Като временен ръководител на Историческия факултет имам задължението да действам в интерес на университета. Нашето място в общността, както съм сигурен, че си даваш сметка, зависи от поддържането на обществения ред. Почувствах, че е важно да поуспокоя страховете на хората като затворя лабораторията до пристигането на класификацията на вируса. Ако стане ясно, че това наистина е вирусът от Южна Каролина, тогава, разбира се, лабораторията ще бъде отворена незабавно.