Гавин още го няма. Трябваше да се прибере още вчера по обед. Понеже за вечерна молитва още го нямаше, Еливис обвини Имейн, че го е изпратила в Оксфорд.
— Изпратих го в Кърси, както вече ти казах — обясни някак виновно Имейн. — Сигурна съм, че го е задържал дъждът.
— Само до Кърси? — попита Еливис бясна. — Или някъде другаде, за да намери нов капелан?
Имейн се напуши съвсем.
— Отец Рош не е подходящ за коледната литургия, ако присъства и сър Блоет с цялата си свита — отвърна тя. — Да не би да искаш да се изложиш пред годеника на Роузмунд?
Еливис пребледня като платно.
— Къде си го изпратила?
— Изпратих го с вест при енорийския свещеник, че сме в голяма нужда от капелан — обясни Имейн.
— В Бат?! — зяпна Еливис и вдигна ръка, сякаш ще я удари.
— Не. Само до Сайрънсестър. Архидяконът трябваше да е в абатството за рязането на коледното дърво. Наредих на Гавин да му предаде съобщението. Някой от помощниците му ще го отнесе нататък. Макар че, разбира се, нещата в Бат въобще не се развиват толкова зле, че Гавин да не може да отиде и сам, без да навреди на никого, освен ако синът ми не е тръгнал вече.
— Твоят син много ще се разгневи, когато разбере, че не сме изпълнили заръката му. Нали ни нареди да стоим в имението заедно с Гавин, докато не дойде и той.
Гневът й въобще не се беше разминал, но когато чу от устата на Имейн да излиза името „Сайрънсестър“, кръвта се върна по страните й и мисля, че поне малко се поуспокои.
„Разбира се, нещата в Бат въобще не се развиват толкова зле, че Гавин да не може да отиде и сам, без да навреди на никого“, беше казала Имейн, но е явно, че Еливис не е на същото мнение. Дали се страхува, че може да попадне в някоя клопка, или че може да доведе, без да иска, враговете на лорд Гийом в това имение? А освен това толкова ли „зле“ се развиват нещата в Бат, че лорд Гийом да не може да го напусне?
Може би и трите ми предположения са верни. Тази сутрин Еливис ходи до вратата, за да се взира навън в дъжда, поне десетина пъти, а настроението й е също толкова лошо, колкото на Роузмунд, докато бяхме в гората. Току-що попита Имейн дали е сигурна, че архидяконът е в Сайрънсестър. Очевидно се притеснява, че ако отговорът е не, Гавин може да е тръгнал към Бат, за да занесе съобщението лично.
Страховете й оказват влияние върху всички ни: лейди Имейн се е свряла в един ъгъл и се моли с мощехранителницата си в ръка, Агнес хлипа, а Роузмунд седи с бродерията в скута си и я съзерцава с празен поглед.
(Пауза)
Днес следобед заведох Агнес при отец Рош. Коляното й беше в отвратително състояние. Въобще не може да ходи, а над раната се появи нещо, което прилича на червена черта. Не мога да разбера със сигурност какво става — цялото коляно е зачервено и подуто — но не мога и да чакам.
През 1320 година не е имало лек за натравянето на кръвта, а вината за инфекцията на коляното й е моя. Ако не бях настояла да тръгнем да търсим мястото на спускането, тя нямаше да падне. Зная, че парадоксите не позволяват моето присъствие тук да повлияе по какъвто и да било начин върху съдбата на хората, които наблюдавам, но не мога да поема този риск. Нали и аз самата не можех уж да се разболея от нищо?
И така, когато Имейн се качи на тавана, отнесох Агнес до църквата, за да помоля отчето да се погрижи за раната й. Още по средата на пътя дъждът се усили, но Агнес въобще не се оплакваше, че е подгизнала, което ме изплаши много повече от червената линия над раната й.
В църквата беше тъмно и миришеше на прах. Още от предната част на църквата чух гласа на отец Рош, който очевидно говореше на някого:
— Лорд Гийом още не се е върнал от Бат. Страхувам се за безопасността му.
Помислих си, че може би се е върнал Гавин, и исках да чуя какво си говорят за съдебния процес, поради което останах на място. Стоях с Агнес на ръце и слушах.
— От два дни вали — каза Рош, — а от запад духа много неприятен вятър. Трябва да приберем овцете от полето.
След като се бях взирала в тъмното минута-две, най-накрая успях да го различа. Беше застанал на колене пред олтара, а големите му ръце бяха вдигнати и събрани за молитва.
— Бебето на иконома има колики и повръща всичкото мляко. Ратаят Таборд е много болен.
Не се молеше на латински. Говореше съвсем практично и целенасочено, така както говоря и аз в момента.