— Имате ли вино? — попитах го. — Старо вино?
В бирата им няма почти никакъв алкохол, че дори и във виното им, но колкото по-дълго беше престояло то, толкова повече алкохол щеше да съдържа, а алкохолът действа антисептично.
— Чувала съм, че като се излее старо вино върху раната, това може да спре заразата — обясних му.
Той не ме попита за каква „зараза“ става въпрос, нито как така съм си спомнила при условие, че не помня нищо друго. Просто незабавно отиде в църквата и донесе един глинен съд със силно ароматно вино. Сипах малко от него на превръзката и почистих раната.
Взех виното с мен. Скрих го под леглото в моминската стая на Роузмунд (в случай че е светопричастно вино — това вече ще бъде съвсем достатъчно за Имейн, за да изгорят Рош за еретизъм), за да мога да продължа да почиствам раната с него. Преди Агнес да си легне, направо излях малко върху крака й.
19.
Не спря да вали чак до Бъдни вечер — студен зимен дъжд, който влизаше през отдушника на покрива и караше огъня да съска и пуши.
Киврин изливаше вино върху крака на Агнес при всяка удала й се възможност и следобеда на двайсет и трети, раната изглеждаше малко по-добре. Мястото все още беше подуто, но червената резка беше изчезнала. Киврин изтича до църквата, метнала пелерината на главата си, за да каже на отец Рош, но него го нямаше.
Нито Имейн, нито Еливис бяха забелязали, че коляното на Агнес е зле. Бяха изпаднали в паника да се приготвят за посещението на семейството на сър Блоет, в случай че то дойдеше, разбира се. Почистваше се таванското помещение, за да могат да спят там жените, ръсеха се розови листенца върху рогозките в салона, печаха се невероятни количества и видове сладкиши, пудинги и пайове, включително и един напълно гротесков под формата на бебето Иисус в яслата с изкусно украсени сладки, които изобразяваха пелените му.
Отец Рош се появи в господарската къща едва следобед, целият подгизнал и разтреперан. Беше излязъл в ледения дъжд, за да донесе бръшлян за салона. Имейн в този момент беше в кухнята, за да приготвя бебето Иисус — и Киврин покани Рош да влезе и да си изсуши дрехите до огъня.
После повика Мейзри, но понеже тя не се появи, сама притича през двора до кухнята, за да му донесе чаша топла бира. Когато се върна, завари Мейзри на пейката до отчето да държи сплъстената си мръсна коса с една ръка, за да може Рош да й сложи гъша мас на едното ухо. При самото появяване на Киврин тя се хвана за ухото, като по този начин вероятно целият труд на отчето отиде на вятъра, и излезе набързо.
— Коляното на Агнес е по-добре — каза му Киврин. — Отокът поспадна и вече се оформя новата коричка.
Той въобще не беше изненадан и тя се зачуди дали не се е объркала и въобще не е ставало дума за отравяне на кръвта.
През нощта дъждът премина в сняг.
— Няма да дойдат — каза Еливис с облекчение на сутринта.
Киврин трябваше да се съгласи с нея. През нощта беше натрупало почти трийсет сантиметра, а и не преставаше да вали. Дори Имейн като че ли се беше примирила, че няма да дойдат, макар че продължи с приготовленията, продължи да сваля оловни съдини от тавана и да крещи непрестанно на Мейзри.
Внезапно по обяд снегът спря, а до два часа вече беше започнал и да се топи. Еливис заповяда на всички да си облекат новите дрехи. Киврин нагласи момичетата, изненадана от изкусната изработка на копринените им долни ризи. Агнес сложи отгоре тъмночервена кадифена рокличка, която закопча със сребърната катарама, а тревнозелената рокля на Роузмунд беше с дълги рязани ръкави и голямо деколте, над което се показваше бродерията на жълтата й долна риза. На Киврин никой не й каза нищо за дрехите, които трябваше да облече тя, но след като разплете плитките на момичетата и среса косите им свободно по раменете, Агнес рече:
— Ти трябва да си сложиш твоето синьо. — И извади роклята й от скрина до леглото. На фона на красивите одежди на момичетата тя вече не изглеждаше толкова не на място, но все пак плетката си беше прекалено фина, а синьото — прекалено ярко.
Киврин въобще не знаеше какво трябва да направи с косата си. По празнични поводи неомъжените девойки бяха носили косите си неприбрани, само леко прихванати с панделка или ширит, но нейната коса беше прекалено къса за подобно нещо. От друга страна пък само омъжените жени покриваха главите си със забрадки. Тя не можеше да я остави ей така непокрита — подрязаната й надве-натри коса изглеждаше просто ужасно.
Еливис очевидно се съгласи с нея, защото когато Киврин свали децата долу, прехапа устни и изпрати Мейзри до таванското помещение да донесе един много тънък, почти прозрачен воал, с който зави косата й така, че да се подава само предната част, докато задните орязани краища оставаха скрити.